Инна Учкунова

Любовта не може да бъде уговаряна, тя не търпи условия или отлагане. Не може да кажеш “ето, днес не те обичам с пълно сърце, но те вземам така и ще те обичам повече по-късно.

Любовта е лудост, обсебване, тя е цунами, което връхлита всичко, изпълва света ти изведнъж, руши всичко старо.

При такава среща нещо в душата на единия откликва в душата на другия като нестихващо ехо. Като парченца от пъзел, които си пасват идеално. Но срещата между две сродни души се случва рядко - веднъж в живота или никога.

Джек Лондон е имал този късмет.

Роден и израснал в крайна бедност, Джек от малък работел по 16 часа в консервна фабрика. За да се измъкне от този тежък живот, той започнал работа на морски кораби за лов на тюлен и стриди, търсел морски съкровища, бил златотърсач по течението на река Клондайк, но нищо…

Съкровища не намерил и станал скитник, поради което дори прекарал 30 дни в затвор. Тогава той осъзнал, че единственото нещо, което притежава, е умът му и ако не го използва, ще бъде загубен.

Благодарение на натрупаните спомени от морските си приключения и треската за злато, Джек започнал да пише кратки истории и не след дълго придобил широка известност, затвърдена окончателно с неповторимите романи “Белият зъб” и “Дивото зове”.

Постепенно той натрупал състояние от хонорари и се оженил за Елизабет Мадън. Бракът бил уреден, у двамата нямало никаква тръпка, поради което нещата не вървели.

През 1903 г. Джек претърпял инцидент при езда и наранил коляното на десния си крак. Неговия издател изпратил своята асистентка Чармиън Китридж да му занесе някои книжа за подпис. Чармиън го заварила, докато той сменял превръзката на крака си, и се притекла на помощ.

В пристъп на необуздана лудост, виждайки я така наведена над него, Джек я целунал. Нямало какво да чака, защото той я бил познал още със самото й влизане - неговата сродна душа! Дръзка, невъздържана, авантюристка, Чармиън била всичко, което е търсил. Той най-сетне бил открил истинско съкровище!

“Мила, толкова дълго съм размишлявал за това, че ти ми отдаде всичко - и вярата си в мен и любовта си. Това значи много за мен - значи всичко за мен, че ти нито веднъж не си каза „той може да ме познава до тази граница, другото ще пазя за себе си”. Сега знам, че мога да ти отвърна със същото, отдавайки ти се напълно. Ние сме благословени… Винаги съм смятал, че любовници като Браунинг се срещат веднъж на няколко поколения. Никога не съм мечтал да изживея подобна любов. Но ето, че това се случи… Срещнах те и ти извика най-доброто у мен. Откакто те познавам, аз съм по-добър човек. Моя скъпа, прекрасна и единствена. Благодаря ти, благодаря ти.”

Джек посвещава на Чармиън романа “Малката господарка на голямата къща” и построява за нея същински палат в Глен Елън.

Чармиън била господарка на живота му и кралица в дома му. И като за една истинска кралица достатъчно му е било да има щастието да целуне дори само крайчеца на дрехата й.

„Скъпа моя жена-дете, кога мога да дойда да те взема?… Целувах дрехите ти в гардероба…”

Но той е имал нещо повече - тялото й, умът й, душата й, всичко.

Той е имал всичко…

„Изпълнен съм с огромна гордост. Чувствам, че всичките ми ценности са се увеличили черезмерно. И знаеш ли защо? Защото ти ме обичаш. О, Боже, това е чудо, това е чудо, че ти ме смяташ достоен за теб.”

Джек умира едва няколко години по-късно.

Чармиън посвещава остатъка от живота си на това да разкаже за любовта им и написва три биографични книги.