СТИХОВЕ
* * *
Животът на душата е един,
а на плътта е друг,
и пак разнопосочно
вървят като съпруга и съпруг,
съединени вече непорочно.
Забравила за всичко друго тя,
бере на хълма диви карамфили,
а той не се вълнува от цветя
и не пилее земните си сили.
Вървят така душата и плътта
и рядко се докосват и обичат.
Венчани са взаимно до смъртта
и до тогава могат да са ничии.
* * *
Душата е едно самотно цвете,
а разумът – за жаждата й – глух.
Но само чрез съзвучието между двете
душата ще се извиси във дух.
* * *
Зад гробището тръгва черен път,
заобикаля хълма и надолу
се спуска към поляната закътана
с параклисчето на Свети Никола.
Започва с туфи подбел – песъчливо –
и ягоди на припек разпилени,
прескача над едно поточе диво,
сълзящо между стръкчета зелени.
Навлиза после в борова гора,
за него, сякаш, точно тук разтворена.
Смола по изранената кора,
която някой е дълбал за борина.
От тук минавам като през врата,
когато вътре в мене всичко вика,
когато ме раздира самота…
И ходя там, защото няма никой.
* * *
Старицата храни кучето
и целият свят е хубав.
И утре ще е така,
защото има едно куче,
при което отива вечер.
