РАЗМИСЪЛ

Николай Гюлев

РАЗМИСЪЛ

Годините с кънтеж
се разминават.
Какво остава в нас?
Какво остава?
Остава ек
от битки и победи.
Остава стон
от минали беди.
И ярка мисъл
зад челата бледи.
И блясък
на достигнати
звезди!


***
До болка, до премала, до задъхване,
до пламък в разширените зеници -
душата ми те иска, моя хубава,
и тялото ми иска те, любима.
И нека
под звездите се обичаме.
И нека
ветрове през нас минават.
И нека
със телата си усещаме
на стръкчетата
бавното поникване.
И нека
във очите ни трептят
сребристи кръгове
от изворна вода.


МОНОЛОГ

Здравейте, дни, които сте пред мене!
Със мълнии, дъга и синева.
ще падам по пътека заледена,
ще се изправям в пролетна трева.

Във мъчни дни ще се преливам бавно -
водата туй попива във бразда.
Ще се върти земята стародавна
с ракетите и птичите гнезда.

Във бели зими, в пролети зелени
подобно корен съществувам аз.
И вярвам; в дните, дето са пред мене,
ще се разлисти тихият ми глас.


***
Връхлита гръм. Съвсем до тебе: виж -
зеленото дръвче сега къде е ?
Помни смъртта! И бързай да живееш -
секундата докрай да нажежиш!

Блести небе над кротък хълм,
но някъде зад него буря зрее.
Помни смъртта и бързай да живееш!
До следващия гръм!


***
Още чуваш - и зъл, и безсънен -
как в сърцето ти буря ечи.
И какво, че е пътят ти трънен
и сълза зрее в твойте очи?

За утеха - какво да ти кажа?
Вярвам - нейде ще видиш и ти:
как в черно тресавище даже
бяла лилия тихо цъфти!


***
Като в приказка от детството
там на дунавския бряг
цял табун жребчета цвилеха
и лудееха във бяг.

А над тях кръжаха птици
и тополов пух кръжа.
Даже слънцето по-дълго
там - над тях - се задържа.

Там - под младите тополи
и под старите върби
лудо конче и за мене
ще изцвили може би!


ЯНУАРСКО МОРЕ

Сакати, голи, разкривени
насред хотелската тераса:
виж гипсовите манекени -
за мене символи това са.

Горчи среднощната цигара.
Бучи морето уморено.
И странно осветява фара
неща, захвърлени от мене:

светци с фалшиви ореоли,
признания обезценени,
ненужно изиграни роли,
подобно тия манекени.

Наивност юношеска, де си?
Но всъщност по-добре така е,
макар че рядко ще съм весел
с едната Истина докрая!