Милена Обретенова

Че сме нули, нули сме си. Говоря за нас, т.нар. обикновени хора.

Нули в глобален исторически план. Нули, чието съществуване има смисъл единствено тогава, когато се строят зад единиците.

Различни нули: широки и заоблени или високи и източени, посплескани понякога, а понякога дори ъгловати. Нули, да, но с физиономия и собствен характер. Нули от определена порода. А породата, независимо от променящия се и вече глобализиран свят, винаги има значение, както казва Д. Съсълов. За породата определящото не е етничното или националното.

Породата на нулите се определя от формата, изразяваща тяхната същност, т.е. съдържание. А съдържанието е звукът о.

О е единственият звук, който самостоятелно изразява цялата философия на живота и за живота в конкретните й делнични проявления.

Правилно и широко о. Красиво. Викът на красивата форма. То може (а понякога дори се случва) да премине от възторженото О! до разочарованото О … Звукът същност на честните, почтените и идеалистите.

Редуцираното в у нормално о (1). Викът на комплексираните и озлобени нули. На тези, които дори не искат да изпълнят дробовете си с въздух, за да артикулират правилно, а го изпускат продължително като струйка уууу. И винаги го съчетават с изпълнени с гневна страст удивителни. Тук никога няма да усетите възходяща интонация. Само надолу, надолу, надолу…

Това са основните породи: о-нула (положителна) и у-нула (отрицателна, т.е. редуцирана). (А редукцията по принцип си е деформация, отклонение от нормата.)

Особена е природата на нулите - търкаляща се, предопределена може би от изначално отредената им роля вечно да търсят единица за опора. Движението при това търсене е определящото действие в живота им.

Поради деформациите движението е трудно за у-нулите. Затова и се залепят за първата срещната единица. Без много-много да му мислят. Окопават се зад гърба й у-нулите и почти се вкореняват. Понякога просто ей така, за упражнението, подлагат крак на о-нулите.

Те обаче са неукротими и неуморни и продължават движението си по всякакъв терен, търсейки своята единица. А когато я намерят, са придобили възможно най-правилната о-форма, изглаждайки всички дефекти по нея. И редичката им става като тях самите - стройна и подредена.

И отново се убеждаваме, че породата не е в етничното, националното, дори расовото, а има единствено духовно и нравствено измерение…

Страшен е викът на нулите зад единицата. Страшен дори тогава, когато шепнат, защото се мултиплицира. Като тях самите.

Редуцираните нули зад гърба на Хитлер унищожиха и осакатиха половин Европа за десетилетия напред.

Другите обаче вдъхнаха живот на школата на Станиславски и на ненадминатата красота на Евтимиевия език в самото навечерие на турското робство.

Единици и подходящите нули зад тях…

Нули, избрали своите единици.

. . . И аз съм нула. Слабичка, но добре оформена. О-нула. Имам и себеподобни. Продължаваме да търсим нашата единица. За да бъде чут викът ни.

——————————

1. За нефилолозите: За редуцирано о говорим тогава, когато го произнасяме като у: мумче вм. момче, муре вм. море.