Георги Янев

Какви времена дойдоха- да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, и да съжаляваш, че си му казал.

Времена, объркани или сбъркани, не знам. Но където и когото и да срещнеш, още преди да му кажеш „Здравей” разбираш, че е готов на рев. Та се чудя, братко, от какво е? Наистина се чудя.

И сам не мога да си отговоря дали времената са виновни или ние самите сме толкова объркани, че не можем да си отговорим. Всеки реве, че държавата ни е объркана, а политиците ни алчни до няма и къде. Всеки реве, ама падне ли му кокалче, си го глозга сам и си мълчи. Този такъв, онзи онакъв, а аз съм най-добър.

Що ли всеки мисли така? Да видиш недъзите на всеки друг, но не и на себе си. Например преди избори гледаме като теле във витрина, вярваме на всичко, каквото ни се казва и сме първи пред избирателната урна.

А още на следващия ден започваме да плюем върху това, в което сме повярвали. И си викаме - пак ни излъгаха. Добре, но докога ще сме вярващи и излъгани. Защо сами не си вярваме?

Та такива ми ти работи - да ревеш, но да не знаеш за какво. Май наистина е вярна поговорката, че детето не реве ли, майка му не дава да суче. Ех, има и друго - не всяко дете или майка.

Та то за това сме различни, като петте пръста на ръката си. На всеки и за всичко не се уйдисва. Вярно е и другото, че кога редовно ревеш, този който трябва да ти даде свиква на рева ти и си казва: - Ами да реве! Ще реве, реве и ще спре!

Нали знаете, че не e луд този, който яде зелника, ами тоя който му го дава! Та пак се питам и не мога да си отговоря…

Дали времената са объркани или ние сме си такива, че чакаме всичко на готово.