Инна Учкунова

Из „Книга за мечтатели” (2016)

Родината на Мария Склодовска-Кюри била Полша. Детството й не било никак леко - семейството изпитвало финансови затруднения, майката и една от сестрите й починали, а бащата загубил работата си като учител по физика.

Когато напускал, той трябвало да освободи кабинета си и затова пренесъл всичките си колби и лабораторни инструменти в дома си.

Любовта на Мария към физиката и химията се зародила, когато веднъж бащата демонстрирал на децата си някои химични реакции в неговата импровизирана домашна лаборатория.

След време по-голямата сестра на Мария заминала да следва в Париж и повикала сестра си при себе си, но Мария отложила заминаването си с една година, за да може да спести пари за университетските такси.

Междувременно започнала работа като гувернантка в заможното семейство Зоравски. Мария се влюбила в сина им - Казимир Зоравски, но майка му и баща му се противопоставили на евентуалния брак, тъй като не искали бедно момиче за снаха. Мария била приета в Сорбоната и заминала за Париж, където си наела скромна квартира.

През деня посещавала лекциите, а вечер работела като гувернантка, но парите все не достигали. За да пести, се хранела само веднъж на ден, а през зимата стояла на студено в стаята си. Случило се дори на няколко пъти да припадне от глад по време на лекции.

През 1894 г. на Мария било възложено да изследва свойствата на някои метали. Налагало се да намери лаборатория, където да провежда изследванията си, и един професор я насочил към свой познат, който бил преподавател по физика и химия и имал такава.

Така тя срещнала Пиер Кюри, който бил поразен от нейната безрезервна отдаденост на науката. Няколко седмици след първата им среща той й предложил брак, но Мария отказала, тъй като намеренията й били да се върне в родната си Полша, която много й липсвала.

Пиер бил настоятелен и дори изразил готовност да замине с нея, макар това да означавало да изостави научната си кариера, за да стане учител по френски в чужда страна.

Накрая Мария се съгласила и на следващата година те се оженили. Представата на двамата за семейно щастие била пълната отдаденост на науката и всъщност в живота им не настъпила никаква съществена промяна.

През 1896 г. Мария научила, че Анри Бекерел е открил, че уранът излъчва лъчи, подобни на рентгеновите, и решила да изследва това явление. Увлечен от работата на съпругата си, Пиер изоставил собствените си проучвания и започнал да й помага. Така двамата открили радиацията и успели да изолират елементите полоний и радий.

Полоният бил кръстен на родината на Мария, Полша, тъй като носталгията по нея не спирала да я измъчва. Характерно за радия е, че той много трудно може да бъде изолиран и съпрузите установили, че за да се получи една десета грам радиев хлорид, е нужно да се обработи цял тон уранинит, в който той се съдържал.

Затова Пиер често се шегувал, че да намериш сродната си душа е точно толкова трудно, колкото да изолираш радия. И също така казвал, че Мария е неговото най-важно откритие. За достиженията си Пиер и Мария получили Нобелова награда и с парите от нея най-сетне можели да си позволят да наемат асистент, който да им помага в изследванията.

През 1906 г. Пиер пресичал една парижка улица в дъждовен ден и не видял идващата насреща му карета - подхлъзнал се и бил прегазен. След смъртта му Мария не знаела как да продължи живота си и изпаднала в тежка депресия.

След като се съвзела от удара, тя намерила утеха в работата си и продължила да прави нови изследвания, за което получила втора Нобелова награда през 1911 г.

Остатъкът от живота си посветила на това да осигури практическо приложение на откритията си в помощ на човечеството. По време на Първата световна война Мария оборудвала няколко автомобила с рентгенова апаратура, с помощта на която хирурзите можели лесно да откриват куршуми и шрапнели в телата на ранените войници.

Едно от най-важните приложения на радия е успешното третиране на някои видове рак чрез лъчетерапия и Мария умишлено се отказва да патентова процеса по изолирането на този елемент, за да направи откритието си по-общодостъпно за хората. Самата тя починала вследствие на продължителното излагане на ефекта на радиацията по време на работата й с радиоактивни вещества…

Освен велики учени, Пиер и Мария били и добри родители, за което свидетелства фактът, че една от дъщерите им също била удостоена с Нобелова награда за химия.

А каква била съдбата на Казимир Зоравски, чиито родители не приели Мария за негова съпруга заради скромния й произход. Също като нея той бил съкрушен от раздялата им и се отдал на науката, за да избяга от тъгата си. След време станал известен математик и ректор на Краковския университет, но до края на живота си всяка вечер можел да бъде видян да седи близо до статуята на неговата някогашна любима, Мария Склодовска, която била издигната в нейна чест във Варшава през 1935 г.

„Животът не е лесен за нито един от нас. Но какво от това? Трябва да бъдем постоянни и да вярваме в себе си. Трябва да вярваме, че сме надарени с нещо и че това нещо на всяка цена трябва да бъде постигнато.” - Мария Кюри