ТРИ СТРУНИ
ТРИ СТРУНИ
с почит към Жак Превер
Три струни има в душата ми.
Скъсани.
Първата - за липсата ти,
която никой не ще запълни.
Втората - за целувките,
които не взех от устните ти.
Третата - за всичко,
което не успях да ти кажа.
Три струни има в душата ми.
Скъсани.
От нея музика не става.
***
и дори да изгоря, то нали ще размахам
криле преди това,
нали гърди ще блъскам в светлината,
нали ще обичам и ще летя -
казваше си пеперудата;
какво значение има за мен красотата
на тази пеперуда, която ще умре,
за да нахрани с крилете си
гладните ми пламъци -
казваше си огънят…
/по мотиви от арабска поговорка/
ПЛАШИЛОТО
Гледаш го такова грозно и дрипаво -
стои на поста си в полето,
и бягат от него птиците,
а то разтворило ръцете си,
жадно да прегърне едничка от тях…
***
а ти знаеш ли,
че преди време раздадох всичката си обич
припламнала в миг като факел,
предаван от човек на човек,
за да стигне чак до теб,
до другия край на света
и да дойдеш някой ден с този огън в ръцете,
за да ми върнеш всичката обич
ПРЕЗ ОНОВА ЛЯТО
колко пъти се е завъртяла тази Земя;
колко време са пресели
часовниците с железните си ръце;
колко пеперуди са умрели,
блъскащи гърди в уличните лампи,
които пред нашите стъпки са светели;
колко милиона години са се редили звездите така,
че точно през онова лято
да се срещнем с тебе…
не може,
не може да е било напразно…
БОЛКАТА
трябва да умра, за да дам семена -
каза цветето;
трябва да поплача, за да измия лицето на света -
каза облакът;
трябва да ме боли, за да дам живот -
рече майката;
защото обичам, затова страдам -
каза влюбеният;
трябва да ме има - каза болката -
за да стане всичко това…
ПРЕРАЖДАНЕ
Господ вдъхнал на човека живот
като допрял устни до неговите;
затова всеки път, когато целуваме някого с любов
ние се раждаме отново,
спомняйки си за миг това
ЧАСОВНИК
твърдиш, че обичаш дъжда,
но винаги вземаш чадъра си;
казваш ми, че ме обичаш,
а носиш часовник
ТВОЕТО ИДВАНЕ
къде си сега
ти, ти, който си соленото в очите ми,
ти, който си захарта на душата ми,
моя жажда и моя нега,
ти, който ми показа сладостта
но и горчивото на моята тъга,
когато си отиваш;
от черното на тази тъга
пълня мастилницата на моите стихове,
и ги пиша по белите листове
и като птици ги пращам да вестяват
твоето идване,
което да ми върне радостта
АВТОБИОГРАФИЯ
родих се
обичах
творих
другото няма значение
БРОИМО
с почит към Рей Бредбъри, “Вино от глухарчета”
26.10.15
Досега съм била на тази Земя точно 11 433 дни.
Видяла съм около 275 пълнолуния - рядко ги пропускам.
Прочела съм повече от 501 книги (не зная колко точно).
Изпила съм около 13 141 чаши кафе.
Усмихнала съм се може би 57 165 пъти.
Вдишвала съм почти 246 952 800 пъти.
Но не събрах смелост да те целуна нито веднъж.
Нито веднъж…
***
разбрах, че го обичам,
когато се уплаших да не живея
дори един ден по-дълго от него
***
Ти си ми всичко на тази земя.
Ти си ми слънцето, вятъра, облака.
Ти си ми въздуха, вярата, болката.
Ти си ми ръцете, които не са моите ръце,
когато те няма,
ти си ми деня и съня,
и очите ми, които заравям в най-дълбокото,
за да не плачат за тебе,
когато те няма,
защото тогава нямам нищо.
***
щом помисля за тебе
ме изпълва такава любов,
че обиквам светулките, горските треви
и тръните дори;
говоря с плачещи върби, пея на рибите
и на слънцето казвам, че по-хубав от него си ти;
надбягвам се с облаците,
произнасям ти името, записвам в тефтерче мечти,
после тръгвам за мястото, където се чакаме,
понякога пристигам с час по-рано,
за да може сърцето ми да се успокои
от вълнението, че ще те види
и така обичам този град, тази улица, по която вървиш,
този ъгъл, къщите и теб, любими
