Петър Морозов

Петър Петров Морозов, български художник, график, живописец, е роден на 6 септември 1880 в град Русе. Завършва живопис в Рисувалното училище при Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Иван Ангелов (1905). Специализира (1905 и 1915) графика в Академията на изящните изкуства в Париж при Юберт и в Художественото индустриално училище в София и частно при чешкия график Йозеф Питер (1911-1915). Още като студент изобразява забележителности от София, през 1897 - 1899 г. Привърженик на академичната живопис и класическата форма. Пионер на българската печатната графика. Въвежда цветната акватинта в България. Прави първата си изложба съвместно с Александър Божинов още като студент - 1908 - в София. През 1912 г. е назначен като фотограф във в. „Утро”. Участва в Балканската и в Първата световна война и тогава се появяват произведенията: “Другарят е намерен”, “Нощна атака”, “При Чаталджа”. Има около 40 самостоятелни изложби, включително в Прага, Загреб, Белград, Чикаго, Вашингтон. Председател на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата (1931-1935). През 1936 г. организира гостуването на изложба на съветската графика в София. Създава исторически картини: “Сянката на Самуила”, “Спасяването на Самарското знаме от полковник Калитин”, “Духът на старите в сърцата на младите”, “Хвърковатата чета на Бенковски”; претворява народните обичаи: “Трифон Зарезан”, “Нестинарки”, “Беритба на рози”, “Софийски пазар”; портрети - графични и живописни образи на Иван Вазов, П. Р. Славейков, Дора Габе, Кирил Христов, Евгения Марс, автопортрети, портрет на жена си Цветана Морозова. Рисува българските манастири и природа: “Преображенският манастир”, “Из Тетевен”, “Охридското езеро”, “Църквата “Св. Климент” при Охрид”, “Розовата долина”, “Велико Търново”, “Река Камчия” и др. Творчеството му се отличава с родолюбие и реалистична дълбочина. Публикува много статии в печата по проблемни въпроси на изкуството, отзиви за творби и изложби, откликва на актуални въпроси от художествено естество. Умира на 22 януари 1951 г. в София.


Публикации:


Публицистика:

СПОМЕН ЗА ЯВОРОВ/ брой 85 юни 2016