Димитър Аджеларов

Българинът от незапомнени времена е гледал на земята, на завещаната от деди и прадеди българска природа, като на свещен храм, в който трябва да пристъпваш с благоговение..

И това е можел да изрази само поет като Иван Вазов, който ни го е завещал:

„Поклон на теб, природо…
На твойта вечна младост и вечна красота…
На всичко що е в теб божествено и тайно
невидимо, кат Бога, велико и безкрайно…”

А пролетта идва у нас, според поета, „кат млада годеница, що готвят за венец…”
Когато слиза на Козлодуйския бряг, първата заповед на Ботев към четата е:

„…и земята целунете,
дето ще да мрем…”

Не би могло да не е така, защото българинът е усещал земята като античния Антей, най-силния човек на земята, защото е била негова майка, за да бъде непобедим, докато се опира на нея.

Българинът е бил непокорен най-вече в планината или по склоновете й, където е владеел сам земята си и лесно е заменял ралото и копралята с шишането…

Какво е земята за българина?

„Студена пръст ли е тя, или негова кърмачка? За нея той прахосва целия си живот, пести, за да купува нейните ниви и ливади, бие се със съседите и братята си за нея, възпява я в песните си като единствена майка, като прегръдка, която в последния час ще го „приеме” и „разкапе”… Тя за него е жива, сърди се, радва се… Измъчен от несгоди и тегла, на земята се моли, тя да го утеши…”, пише през 1932 г. писателят Константин Петканов.

До средата на миналия век това е било така, но след това политическите превратности - наложената по чужд модел т. нар. „колективизация” (а след няколко десетилетия връщането на собствеността), когато колективната безотговорност вече бе разделила безвъзвратно българина от земята кърмилница, словото на Вазов вече звучи като забравено ехо…

Днес земята на Левски и Ботев, земята, заплатена с кръвта на стотици хиляди българи през петте войни, вече е обявена за продажба на всякакви чужденци!

Днес земята, която е изхранила стотици поколения през изминалите вече четиринадесет века, се продава…

Днес вековните гори, закриляли някога хайдути и бунтовници, се превръщат в шумящи хартийки за изникнали като гъби ново-милионери, защото алчно се изсичат с благосклонността на властимащите…

Днес плодородна Тракия е брадясала в бурени и тръни като отхвърлен от своите просяк… Докога?…