ОКОЛЧИЦА
ОКОЛЧИЦА
Пълзят годините-влечуги,
провират се в тревата на живота.
А аз мечтаех дни по-други,
чело изправях като Ботев.
И търсих кораба „Радецки”,
но той така и не пристигна…
Професорите ми четяха лекции -
духът у мен да се издигне.
Издигнаха го, но се питам
дали днес Ботев ни е нужен?
Пищят зурни с протяжен ритъм,
в сърцето аленее ружа…
И пътят към Околчица остава,
заварден от башибозуци.
Аз тръгвам!
В робската държава
не искам роби да са
Ботевите внуци!
ЛИЧЕН ПОЕТ
В началото
поетът личен
е славейно
мелодичен.
Но щом започне
да уляга,
гласът му почва
да се стяга.
И бавно, бавно
вегетира
до Тъпан
неговата Лира!
ОТКРИТИЕ
С брадвата на спомена
отсякох
фиданката на моята любов
и си направих прът за въдица.
Завързах му влакно от мисъл,
сърце - за стръв и
захвърлих
в блатото от минало…
Чаках век,
два века, три!
Накрая взрях се във водата.
Едва тогава забелязах,
че всички риби
са с коремите нагоре…
ПЯСЪК
Ти имаше
две теменуги,
един мак
и коси от пясък…
Теменугите се смееха.
Макът цъфтеше
и моите пръсти
ровеха в топлия пясък…
Роса
поръси теменугите.
Макът прецъфтя.
И топлият пясък
изтече
през разтворените ми длани…
БОР В РАВНОТО
Изправи се - стрела зелена,
и тъй се радваха децата!
Съдба била ти отредена
да бъдеш бор сред равнината.
Какъв ти бор? - Оставаш борче.
Години минаха - джудже си!
И търся в градското ни дворче
посред доматите къде си?
