Никола Фурнаджиев

В безкрайността на вековете плиска
един поток от кръв, от мрак и ропот
една дълбока жажда вечно иска,
едно сърце гърми във теб, о, Ботев!

И днес се сбират облаците черни,
и днес на Вола трепка светлината,
зоват села оставени, неверни,
кънти като вулкан под нас земята.

И днес, когато в мойта кръв лудее
онази тъмна и съдбовна сила,
която в люлки кървави люлее
през вековете моята родина,

чело допирам до пръстта корава,
а ехо от смъртта и от живота,
в полята тътне твойта вечна слава,
аз песните ти слушам там, о, Ботев!

1926