Драгни Драгнев

Живееше едно зайче кога в гората, кога сред полето. Името му беше Засмяндоуши.
- Ох, засмяничкото на мама! - галеше го майка му. - Искаш ли едно морковче?
- Искам! - отвръщаше Засмяндоуши и получаваше не едно, а две морковчета.
- Сега може ли да играя? - питаше Засмяндоуши.
- Поиграй си! - казваше майка му. - Само че внимавай да не се убодеш.
Един ден, както припкаше през полето, Засмяндоуши срещна щуреца. Щурецът беше оставил цигулката си и се превиваше от смях.
- Какво ти става? - попита го Засмяндоуши. - Да не си се убол?
- Ох, ще умра от смях! - задъхваше се Щурецът. - Разправяха ми вчера как едно кенгуру…
- Какво каза?! - прекъсна го Засмяндоуши. - Кенгуру ли? Какво е това кенгуру?
Щурецът престана да се смее и го изгледа от главата до петите.
- Как да ти кажа - замислено рече той. - Малко-много прилича на тебе. Само че е по-голямо и има дълга опашка.
- Е, и какво ти разправяха вчера?
- Разправяха ми - започна отново щурецът, - как едно кенгуру изяло едно кокоше яйце и взело да кукурига. Седнало на задните си крака - хи-хи-хи! - и сто пъти казало: “Ку-ку-ригууу!”
- Интересна работа! - учуди се Засмяндоуши. - Така кукуригат само петлите.
- Вярно - съгласи се щурецът. - Но виждаш ли, братко, кенгуруто също изкукуригало.
И щурецът нарамил цигулката си и се изгубил в полето.
„Ами ако и аз изям едно кокоше яйце! - помисли си Засмяндоуши. - Като нищо ще изям. Ще изям и ще извикам: “Ку-ку-ригууу!”. Всички ще ме чуят и ще кажат: „Брей! Засмяндоуши кукурига като петел! Чудо невиждано! Чудо нечувано!”
И Засмяндоуши изяде едно кокоше яйце. Седна на задните си крака и зачака.
Мина, колкото мина - никакво кукуригане. Отвори уста, пое въздух дълбоко - пак нищо.
„Сигурно щурецът не е чул добре - помисли си Засмяндоуши. - Кенгуруто трябва да е изяло две яйца.”
И Засмяндоуши изяде още едно яйце. Отново седна на задните си крака и зачака. Ала и този път - нищо.
„Чудна работа! - каза си Засмяндоуши. - Изглежда яйцата са били три!”
Така изяде и трето яйце.
И още не седнало на задните си крака, Засмяндоуши се провикна: „Куд-ку дяяяк! Куд-ку-дяк! Куд-ку-дяк!”
Леле-мале, какъв смях падна тогава!
Събраха се всички животни и птици в гората и сред полето. И всички му се подиграваха :
- Де се е чуло и видяло заек да кудкудяка! Засмяндоуши стана кокошка! Засмяндоуши кудкудяка!
Разплака се от мъка Засмяндоуши и изтича при майка си.
- Не се тревожи, засмяничкото на мама! - погали го тя. - Сега ще ти дам да изядеш едно морковче и веднага ще престанеш да кудкудякаш.
Засмяндоуши изяде едно морковче и вече не кудкудякаше.
А през това време щурецът надничаше през един храст и се превиваше от смях.