Людмила Башко

превод: Диана Павлова

Казимир Малевич. Автопортрет. 1933

„През 1913 година Казимир Малевич взел малко парче ленено платно: 79,5*79,5 см, оцветил го с бяла боя по краищата, а в средата плътно нанесъл черен цвят – разсъждава Т. Толстая и недоумява – тази проста работа може да свърши всяко дете, а даже и душевно болен – е, не я е нарисувал, но даже и да беше я нарисувал, работата му едва ли щеше да има и най-малките шансове да попадне на изложба в точното време на точното място”. Успехът на тази примитивна и неоригинална картина (и преди Малевич са рисувани такива) е обвит в тайнственост. Защо точно тази геометрична фигура, търпеливо почернена от художника и призната за негова най-добра работа, има статут на паметник с държавно значение и струва около 20 милиона долара? Изкуствоведите, разсъждавайки за Черния квадрат, се впускат в такива мъдрувания, че възниква съмнение – разбират ли самите те какво пишат. Например, при Сарабянова може да се прочете: „(квадратът) концентрира в себе си безкрайното световно пространство, носи израз на „всичко” в непроницаемата си черна повърхност”. Или както забелязва Я. Ушаков: „Въобще, всяко кълчене, гримасничене и подскачане около Черния квадрат напомнят масова психоза, когато хората, за да не се покажат необразовани, измислят куп красиви слова, така че никой да не се усъмни, че са разбрали: тази картина е истински шедьовър. Спомнете си Х. Кр. Андерсен и приказката „Новите дрехи на краля”.
Един от първите, които Черният квадрат изправи нащрек, беше А. Бенуа: „това не е проста работа – предупреди той – не е просто вик, не е случаен малък епизод, станал в дома на Марсово поле, а е един от актовете на самоутвърждаване на онова начало, което си има име – мерзост на пустотата – и се осъществява чрез гордостта, високомерието, чрез потъпкването на всичко любовно и нежно, за да доведе всички до гибел”.
Фактът, че Малевич е вмъкнал на изложба през 1915 година Черния квадрат на място, определено за окачане на икони, в ъгъла, под тавана – е един от най-известните в неговата биография. Малевич отрича възможността за случайно съвпадение, наричайки картината – икона на нашето време. Но по-точно би било – антиикона. „Вместо икона – посочва Т. Толстая, – т.е. прозорец нагоре, към светлината, към вечния живот – мрак, погреб, фуния към преизподнята, към вечната тъмнина”. Точно така – Вечна Тъма – нарекъл своя Черен квадрат още през 1617 година Робърт Флъд. Знаел ли е за него Малевич? Да, и не е криел това. В своя автопортрет е придал на себе си черти на гуру и голяма прилика с Флъд. По такъв начин е показал връзката си с тайното братство на розенкройцерите, в основата на учението на които лежи синтезът между еврейската и източната кабала. Не нови възгледи, а древни идеи, враждебни на християнството е проповядвал Малевич. Те се оказали търсени. Малевич оглавил ГИНХУК. За щастие, за кратко – настъпвали дни на велико преустройство – духът на разрушението започнал да пречи на властта.
Но историята на Черния квадрат има своите корени още по-далеч. В „Кицур Шулхан Арух” е казано: „По установление на мъдреците трябва да се остави на стената срещу входната врата неизмазан квадрат с размери лакът на лакът (48*48), за да може всеки път, виждайки го, да си спомняме за разрушен храм”.
Малевич изпълнил своя квадрат в съответствие с указаните размери. Сходството на картината с юдейските символи до голяма степен може да обясни нейната невероятна популярност, но не е основание да считаме Малевич за юдей. Малевич е сектант, обзет от съзнанието за собствена вяра. Неговите доклади за изкуството имат религиозни названия: „Бог не е захвърлен”. Той отрича Бога от Стария и Новия Завет.
“Името ти е Казимир.
Гледаш как помръква слънцето на твоето спасение” – с разбиране пише Хармс.
Черното слънце вместо привичното, даряващо живот Светило – този образ като зловеща нишка минава през цялото творчество на Малевич. Той умишлено спуска завесата на Черния квадрат пред слънцето на вярата в Единния Бог на Авраам и възкликва:
- Ако религията е познала бога – познала е нищото.
- Човек, достигнал съвършенство, навлиза в абсолюта, освобождава се от познанието… защото абсолютът – това е бог, свободен от всякакво действие.
За Малевич не съществува деление на добро и зло, на Бог и Дявол. Вселената му е поток от безлики, безоценъчни форми, в нея нищо не изчезва, а само се видоизменя. Нравственият закон е само човешка измислица, илюзия на възприятията. В крайна сметка всичко е равноправно и води към една, освободена от смисли цел.
„Всички пътища на злото
ти отварят път към рая?”. Блок
„Отново слях Светлина и Тъма”. Балмонт
Изкушението да създадеш свой свят, неоснован на Волята на Бога, става тържество на Дявола в Руския Модернизъм, маскирал се под абстрактни съждения, стремеж към оригиналност. Последствията от такъв избор и до сега дават страшни плодове.
„Художникът, помолил се на квадрата, загледан в черната дупка и неотвръщащ се от ужаса, не вярва в музи и ангели, той си има свои, черни ангели, прагматични и доволни, познаващи земната слава и пътищата за достигането й”. Сделката с Дявола донесе на Малевич световна известност. Черният квадрат е признат за най-добрата му картина, за да може отричащото любовта око да изсуши човешките души, пронизвайки ги от най-добрите каталози, прихващайки ги в музеите, по изложбите. Черният квадрат прелъстява, обсебва, ослепява, принуждава да го славим. Постепенно прониква в същината на съзерцаващия го, заставя го да се отрече от всичко, което му е скъпо, от близките, от основите на мирогледа, вярата, и да увисне в пустотата, разрушението, нищото.

29.05.2008