Мария Маринова

приказка

Мислиха животните, напрягаха умове и накрая решиха: Ще обявим конкурс за най-добър детски модел.
Речено-сторено. Всички прегърнаха възторжено идеята и се заеха да подготвят най-красивия тоалет за своята рожба. Разтичаха се родителите по магазините, купуваха най-хубавите платове, избираха най-подходящите ширити и паети. Всеки искаше неговият модел да е неповторим.
И Меца реши да ушие интересно палтенце за своето мече. Купи плата - жълто кадифе, на тъмнокафяви капки.
- Ах! Как ще стоят захласнати всички пред дрехата! - говореше си развълнувана Мецана. - Ще има да питат: „Ама това твоето мече ли е? Ще има да се чудят: - Каква гледка! Каква гиздосия! Не, не, това не е дреха. Това е някакво невероятно чудо на фантазията!”
Мецана уши палтенцето. Наистина стана чудесно. Решението смело. Кройката - невиждана. Мечо май ще спечели конкурса.
- Сегааа.. ще му сложа такива копчета, че никой в гората да няма подобни! Жълти, кръгли, блестящи, с пъстри райета! - закани се четириногата рунтавелка..
Хукнаха горските търговци. Доставяха най-новите модни копчета в магазините си.
- Заповядай, Мецанке! При мен са най-разнообразни! - предлагаше й някой.
- Не, не! Такива не! Толкова ситни. Как ще ги сложа? - казваше Меца.
- Ето от моите. С различни форми са - кръгли, четвъртити, всякакви имам! - канеше я друг.
- Да, моля, кръгли са. Това е добре, ала цвета им? Сиви! Не, не! - отново отказваше майката.
- Жълти ли? Имам! Ето адреса! - чуваха се гласове в телефонната кабина. Търсеха я даже чак извън страната.
Дълго тича Мецана.Дълго и упорито пита и разузнава.
Конкурсът мина-замина. Най-после дрешката беше готова. Красива, чудесна, модерна!
Мечо облече палтенцето. Само че… то му беше вече съвсем, съвсем отесняло.