Стефан Стоянов

КУЧЕНЦЕТО БУБИ

Рано Буби се събуди
и се много той учуди,
като дочу зад вратата
мяукане от мазата.
- Наша маца малки има,
мисли си той - тази зима
ще измръзнат те във коша!
Ех, таз маца, че е лоша,
мишки гони по тавани.
Но що с малките ще стане?…
Ще измръзнат те саминки,
тези мънички гадинки!
Бързо Буби при тях слезе,
и във коша като влезе,
бащински ги той погледна,
и там, да ги топли, легна.
А те в него кат се свряха
скоро сладичко заспаха.

1931

ТЯ Е ТУК!

Тя тук е пак,
при нас е тя,
дойде пак пролетта. -
Отиде си
от нас снега,
отиде си леда.

И грейна ни
пак слънцето,
извика ни навън,
и гледаме
събуди се
пак цели свят от сън:

поточета,
рекичките,
и черната гора,
и сладкий глас
на птичките
във тихата зора.

Голяма е
вред радостта,
че тя е тук при нас;
от всичките
най-много пък
се радвам, радвам аз.

1931

ПРЕЗ ПРОЛЕТТА

Лежим в тревата двама,
той - Шаро наш и аз,
а бяга все надолу
поточето край нас.

Ний тримата тъй много
се радваме в тоз час,
но пей от радост само
потокът с ясен глас.

1931

ДВЕТЕ РИБАРЧЕТА

Нощний риболов бе
ни добър, ни лош:
носят двама по един
само пълен кош.

Теглиха те мрежите
с други до зори.
Лесничко не е това, -
тъй ги измори.

И сега те към дома
бързат да поспят,
че нощес ще трябва пак
риба да ловят…

1931