Петър Горянски

В памет на Страшимир Кринчев

І.
Когато в теб съм се родил, звезда
не блеснала в небесните лазури.
И в тази зимна вечер над града
до утрото вилняла снежна буря.

Напролет Тунджа буйна придошла,
а лятото преминало в пожари.
И днеска помнят тази орис зла
и празните за първи път хамбари.

Изплашени от дебнещия мор,
три пъти са отслужвали молебен.
На Тракия под жаркия простор
по нивите изгарял в слънце хляба.

Натегнали от сън и слънчев зной,
еднички само тъмните лозници
очите са изпълвали с покой
на людете и хищниците птици.

Така започва детството ми с: жад,
пороища, светкавици и суша -
с които ти и днес живееш, град,
мой роден град, сред равнината сгушен.

ІІ.
На Тракия засмукал от гръдта,
ти тъмната си жажда не наситил,
над Тунджа свеждаш всяка нощ върбите
и пиеш от водата на скръбта.

Над теб изгрява едрата луна -
през летен ден наляна като дюля.
А в пазвата ти дреме, в мрак притулен,
дъхът на тая знойна равнина.

В такава нощ отпущаш ти гърди
и, може би, прекрасен сън сънуваш:
към светъл бряг по Тунджа сам, че плуваш
под блясъка на едрите звезди.

И пак по тоя стар, напуснат път
запели са препълнени кервани
с пшеницата, по нивите ти сбрана,
и зряла върху едрата ти гръд.

И сам повярвал в чудната мечта,
притваряш ти от щастие ресници,
дордето те събуди с песен птица,
запяла сред гнездото от листа.

А утрото, когато посребри
на Тунджа сърмошитите колани
и слънцето с горещите си длани
над теб поръси огнени искри,

отново ти потъваш в своя ден
и в дребните си грижи и неволи.
Така те помня, роден град, отколе,
макар че ти забравил си за мен.

ІІІ.
Не скърбя, че рано те напуснах,
както ти по мене не скърбиш.
Но гориш в дъха на мойте устни
и в кръвта ми тъмна, може би.

Туй, което някога научих
аз от тебе, помня го и днес:
Първи ти сърцето ми отключи
за живота, тъмен като лес,

в който литнах като птица пойна,
с простата си песен на уста,
да изливам в звуците упойни
малката си радост над света.

А когато късно се запитам
в теб дали съм някога живял,
спомена ще счупя като пита,
спомена, натегнал от печал.

в. „Литературен глас”, г. 11., 07.06.1939 г.