Боян Ангелов

ТАКЪВ ЧОВЕК

Цветята за кого цъфтят?
Водата
за кого е бистра?
Човек пристига в този свят
подобно
перла сред мъниста.
Докосва се
до същността
на символните звукописи.
В обикновените неща
намира
истинския смисъл.
Такъв човек
не би могъл
да бъде лош
или покварен.
Той среща всеки поглед зъл
с усмивка,
с поглед лъчезарен.
Такъв човек не би убил
човек за ничии идеи
и никога
не би се скрил
в дом на крадци
и фарисеи.
Такъв човек е най-добре
да го спечелиш
за приятел.
Без думи ще те разбере
и болките ти ще запрати
неподозирано далеч -
зад облаци
и океани.
Днес за човека
става реч,
не само за човечността ни.
На всеки
може да е брат
и,
ако някой го попита
цветята за кого цъфтят,
защо тъй бистри са реките,
той ще погледне
настрани
и с ясен жест
ще му покаже
спокойните ни равнини
и планините -
стройни стражи.

НЕПОХВАТНИЯТ

Какъвто съм непохватен,
ще изпусна и тази възможност.
Какво пък,
нали друг ще вземе банкнотите,
друг ще им се зарадва.
Това също е добротворчество.
И никак не се оплаквам,
щом още чувам:
- Татко, обичам те!
Щом има коя да ми каже:
- Обичам те!
Оставете ме да побързам,
че пак някой на улицата е паднал,
а хората са забързани
и, какъвто съм непохватен,
може до него късно да стигна…

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Понякога е по-добре
да бъдеш
беден и незрим.
Тивериадското море
да те направи
пилигрим.

Да стигнеш хълма невисок,
на който е стоял
Христос.
Да видиш как самият Бог
пристъпва
по водата бос.

И само топъл полумрак
да гали
пътя на плътта,
щом Възкресение е пак -
началото
на светостта.

СКРЕЖ

Създателите на студа
така са спрели,
че ако с глас ги проследя,
ги виждам цели.
Сърцата си обвили в скреж,
с ръце от иня,
те виждат в чуждия вървеж
полупричина
да ни прелеят лудостта,
да ни зарият,
където лобните места
в прокоба гният.

Създателят на студове
сънува жега.
Ако до мен се озове,
ще тръгна с него
и ще забравя за това,
което бяхме.
С отблясъци от синева
не го обляхме.
Разноезичните мечти
ни измениха -
сега сме мъртъвци почти
в зората лиха.

Ухае на тамян и хлад
иконостасът.
С прииждащия снегопад
не ни пригласят
последиците на скръбта,
но пред олтара
увяхват ледени цветя
до стръкче вяра.
Молитвата ще продължи
в такава църква,
без милостта да ги скрежи
и да замръква.