Димитрина Бояджиева

Юла, моделката на папа Марчело, за която искам да разкажа, беше стройно, одухотворено момиче с черни блестящи очи. По онова време не бях приет в академията, шляех се по цели дни по улиците на града и така попаднах в ателието на художника папа Марчело. Папа Марчело беше женен за германката Кристине, от която имаше петгодишен син Марио.

Когато не рисуваше, отскачаше до Германия при тях и си почиваше там. Беше веселяк с едра глава и ситно къдрави гъсти коси, целият изпълнен с жизненост и ентусиазъм.

В коридора на приземния етаж на ателието, постоянно имаше купища рамки, платна, бои, туби, грундирани платна готови за рисуване и всичко това трябваше да разчиствам и подреждам, като в замяна самия аз можех да рисувам, но мен ме интересуваше най-вече заради жените, които той рисуваше.

Обикновено бяха красиви с лек нрав, лениво изтегнали се на диванчето и не се свеняха, когато влизах под претекст да взема нещо от стаичката. Някой от момичетата папа Марчело се опитваше да превъзпитава: оставаше ги да живеят при него с месеци, спяха само с него, което ще рече, че сменяха нрава си, ставаха нещо като порядъчни жени. Но щом папа Марчело намереше нова моделка, нещата придобиваха първоначалния си вид.

Така беше почти година. Малко преди да ме приемат в академията кой знае къде той е срещнал Юла, за която искам да разкажа. Доведе я в ателието под предлог да й покаже картините. Дали имаше двадесет години?! Роклята й бе зелена, слабо деколтирана, без ръкав и с нищо не съблазняваше.

Дори красивите й голи рамене не съблазняваха, освен внезапното желание да потопиш лице в гъстите й коси. Беше толкова свежа! Докато разглеждаше картините, тя се усмихваше.

Доверието й откликваше на онова, дето покълваше у папа Марчело. Щом погледите им се кръстосаха, без да престане да се усмихва, тя каза: „Очарована съм!”

И нали у папа Марчело покълваше нещо неопровержимо, съвсем свойски той сложи ръце на голите й рамене: „Уви, скъпо дете, не те очаровах аз, а моите картини. Искам да те нарисувам.” Тя отвърна, без да свежда очи: „Не трябва да се пренебрегва таланта.”

Убеден съм, че няма да успея да опиша как, докато папа Марчело рисуваше Юла, тя се привърза към него. Папа Марчело имаше няколко костенурки в ателието си. Беше боядисал корубите им в различни цветове и Юла обичаше да ги наблюдава с часове.

Удивляваше се, че се движат с къщичките си и при опасност всеки момент могат да се скрият в убежището си. В ателието на папа Марчело имаше и няколко кичозни градински джуджета, които беше донесъл от Германия, на които Юла се радваше като дете. Човек би казал, че никога нищо не е притежавала.

Папа Марчело й разказваше случки от живота си. Тя също му разказваше случки от детството си, разказваше най-вече за баща си, който починал преди Юла да е навършила десет години. Убеден съм, казали са си още много други неща и накрая така се омагьоса работата, че Юла беше готова на всичко за папа Марчело.

Както вече казах, тя се привърза към него. Беше нещо повече от обичайна привързаност, но би трябвало да ви опиша, как я нарисува. В позата, която папа Марчело пожела да нарисува Юла беше скандална и остана смаян от смелостта на Юла.

Когато по-късно си припомняше този миг, той неизменно казваше: „Бе също като голата Фрина, която пред ваятеля Праксител сама отмята хитона си, разкриващ хубост и парлива наслада.” Така озаглави и картината си „Голата Фрина”.

Почти месец ателието на папа Марчело бе непристъпно за други жени. Самият аз нямах право да влизам в стаичката. Потопил се в парливата наслада като ваятелят Праксител неуморно рисуваше Юла, влагаше цялата си неизчерпаема енергия.

И, ако Юла принадлежеше към неговия вид, нещата биха се развили другояче, или по-скоро биха следвали обичайния си път. Привързаността на една жена обаче обърква и разочарова развратника.

Един следобед, докато подреждах картините, както винаги тя се втурна в стаичката. Миг по-късно изскочи бързо и спря в сумрака на коридора. Беше страшно възбудена. Съдейки по начина и вида, по който излезе след нея папа Марчело, беше ясно, че го е заварила в най-интимната поза с моделката, която беше поканил да рисува.

Дълго време Юла нищо не проговори. Гледаше, сякаш животът бе свършил. Очите й отчаяно търсеха погледа му, но в погледа на папа Марчело не се четеше нищо друго, освен озадачаване - какво толкова! Това са обичайните неща от живота!

Чувах как Юла диша на пресекулки. Най-сетне поемайки си рязко дъх, тя каза: „Ама какъв развратник си, а! Дори вратата не си заключил?” - в гласът й имаше невъздържаност и истерична нотка, неприсъщи за нея и изскочи на улицата.

През месеците, които последваха, Юла не се появи повече и папа Марчело замина за Германия при Кристине и Марио. Само това му остана като последна възможност. Изпитваше угризения.

През изтеклите два месеца нямаше никакви признаци, че Юла ще се появи отново. Можех да кажа, слава Богу, работата се размина, но уви.

Една сутрин, минавайки край ателието, я видях седнала на стълбището. Стори ми се физически почти непроменена - носеше рокля с гол гръб и това беше първото, което видях - този гръб и тази шия, които папа Марчело така вярно беше сътворил.

Юла се обърна и видях погледа - безжизнен и твърде трескав, но папа Марчело така и не видя. Уви. Макар същия този ден да бил се върнал от Германия, докато помрачената от любов Юла е чакала на стълбището, на път за ателието на папа Марчело му хрумнало да се отбие в клуба на художниците.

Дори и след няколко часа, когато санитарите са прибирали Юла, папа Марчело с чаша в ръце е бил все още в клуба в разговори с колеги, разтревожен, дали предстоящата му изложба няма да се провали.

Възможно е, докато санитарите насила са отвеждали Юла, едно бодване в сърцето на папа Марчело да му е спомнило за голите й рамене. И, ако ръцете му бяха полегнали върху раменете й, сигурно е можело Юла да се усмири.