СЛЕД ГОДИНИ
Изглеждаха годините по-хубави,
макар че недояждахме и мръзнехме;
мечтите ни - все хубави и чудни
се раждаха като вълни на бързей.
Къде сте вий, години, тъй прекрасни,
ти, златен свят, ти, моя обич, де си! -
Дори навън да греят дните ясни,
животът е все сив, корав, невесел.
Понякога проблясва лъч и обич
от младата неопетнена вяра;
сърцето ми ръцете си протяга
сред зимата с надежда да се стопли.
Защо скърбиш! Не ври ли днес земята
в пожарите на огнената буря!
Ще разцъфти из нея свободата
от утро по-лазурна и по-чудна.
За миг тогава крачките се спират
и погледа изпълва се от обич.
Ти, хубав блян, ти, свят, що жадно дирим
кога за нас ще разцъфтиш и дойдеш!
——————————
в. „Литературен живот”, г. 3, бр. 8, 09.03.1943 г.
