ЛЮБОВ
ЗМЕЙ
Аз зная, ти чезнеш добра и невинна,
не знаеш ни ласка, ни грях,
но твоето детство с нощта си замина
и сънем ти плачеш от страх…
Ти тръпнеш във жажда незнайна и ужас,
и чакаш го - страшен и скъп,
а в двора умират шибои и ружи,
повехнали вече от скръб.
Аз чувам. Той иде: копита ли медни
гърмят и в полетата слизат?
И ти в сън го срещаш и в мъка последна
разкъсваш гердани и риза.
И цяла във огън ти устни протягаш
и пламенно викаш с ръка,
а после се криеш, готова да бягаш
от строгия глас на страх.
В колибата змея дойде тая есен,
запали в огнището пламък
и твоите детски години отнесе
далеч, в непознатия замък.
ГЛУХАРИТЕ
Дълъг път и безкрайни гори,
във които листата се гонят,
дето падат звездите в зори
и глухарите пеят във клоните.
В тоя край любовта като сън
върху бяла кошута е минал
и запалила грешен огън,
тя с листо зелено е свирнала.
Тя побягнала после със смях,
но димът е упоил глухарите, -
няма дни, няма нощи за тях,
нито прежния страх от дърваря.
Пеят листи в зелени гори,
пеят много глухари унесени
и сърцата им, пълни с любов,
се разкъсват във тъмната песен.
И те чакат свещения грях
и в надежди и радости смътни
сякаш виждат: лъчиста край тях
вечността преминава по пътя.
——————————
сп. „Хиперион”, г. 4, кн. 1, 1925 г.
