НАЙ-ХУБАВИТЕ МИ ГОДИНИ
Най-хубавите ми години минаха по пътищата на този Северозападен край. Тук израснах като журналист. Тук пишех своите стихове. Мога ли да забравя красивите поетични вечери? Колко пъти посрещах изгревите и залезите край Дунав и Огоста!
Колко пъти копнеех и мечтаех под звездите на Ком, пред ослепителната красота на Белоградчишките скали или на връх Тодорини кукли! Едва сега си давам сметка, какво съм имал и какво съм загубил… Тези години - най-хубавите от моя живот, бяха изпълнени докрай със светлина. И аз ще ги помня, заедно с приятелите си, докато съм жив…
В този Северозападен край на България се запознах с много изявени творци. В дома ни гостуваха: актьорът Михайло Кречко - художествен ръководител и диригент на хоровата капела „Думка” в Украйна, поетите Микола Шеремет и Микола Сингаевски; Арпад Бановски от Казахстан, Вирджил Думитреску от Румъния… Превеждах стиховете им, представях ги в български литературни издания.
Тук се запознах с писателите - земляци: Йордан Радичков, Иван Давидков, Георги Алексиев, Драгомир Асенов, Радослав Михайлов, Георги Марковски, Стефан Коларов; с поетите: Младен Исаев, Иван Рудников, Анастас Стоянов, Лъчезар Станчев, Борислав Ценов…
Лом стана вторият ми роден дом. Тук през 1856 година учителят Кръстьо Пишурка поставя началото на българския театър. За първи път на българска сцена се играе „театро” - „Многострадална Геновева”. Открита е Ломската оперета в съдбоносната 1923 година. Играят се оперетите: „Мамзел Нитуш” от Г. Херве, „Камен и Цена”, „Хаджи Мурад”, „Кармонизела”, „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша”, „Графиня Марица”, „Бунтовна песен”… Тук са пели най-големите солисти: Мими Балканска, Асен Русков, Любомир Бодуров, Видин Даскаров, Лиляна Кисьова…
С пристигането ми в този град, в семейството ни непрекъснато се говореше за тази оперета, на която дълги години диригент е бил Борис Тетевенски - бащата на моята съпруга. Тогава малкото чернооко момиченце играело в детската оперета „Кибритопродавачката” и била балерина.
Честно казано, нямах определена представа от оперетното изкуство. Не бях виждал толкова много оркестранти и изпълнители, балерини и певци. За първи път гледах премиерата на „Царицата на чардаша”. Солисти бяха Лиляна Кисьова и Видин Даскалов. Вечерта изглеждаше празнична. Красивите ломчанки пристигаха като на ревю с новите си тоалети - обикновено дълги рокли и златни бижута. Изглеждаха прекрасни. Всяка правеше впечатление със своята грациозност.
Възхищавах се на Видин Даскалов и Лиляна Кисьова. Със своята игра, чар и завладяваща артистичност бяха неповторими на сцената. Публиката ги аплодираше.
Всичко беше толкова внушително и зашеметяващо, че аз дълго време бях под впечатляващото въздействие на този вълнуващ спектакъл. И след това не пропусках нито една премиера на Ломската оперета.
През тези най-хубави години, много неща ми даде този далечен, но прекрасен край. Даде ми обичта и топлината на хората, слънцето и звездите, безкрайните пътища…
И аз вървях под северното небе задъхан, млад и влюбен. Минавах през изкласилите жита, през угари и черноземи, през гори и поляни, край извори студени и цъфнали макове. И дишах с пълни гърди, тичах по кози пътеки, а гласът ми ехтеше високо над Берковския балкан, където нощите са тихи и спокойни. Изведнъж потъвах в тишината. И неочаквано сякаш се пренасях в отвъдния свят…
А когато минавах край вековната река, гледах как рибарите хвърляха мрежите във водите й, след това как бавно ги изтегляха към брега, препълнени с улов. И сърцето ми трепваше щастливо.
И сега пред очите ми е Дунав с буйните води, земята с вечния и неугасващ пламък, пренесен от древността, от времето на Аспарух. Дунавските залези и изгреви съхраних с младостта и мечтите си. И всичко, което видях и преживях в този край, остана жив спомен в сърцето ми.
