ОТ НЕЖНОСТ
ОТ НЕЖНОСТ
„Ах, кто не любит первый снег…”
Н. Рубцов
„Ах, кой не обича първия сняг”,
сляпящ с чистота и със свежест!
И с радост, със смисъл препълнено пак
потръпва сърцето от нежност.
Чудесен безкрайно е той - този ден!
Какво ли от него да чакам?…
Стоя от снега сякаш опиянен,
а зимата влиза в Буджака…
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
О, родният ми
български език!
Ти идеш
от мъгливата
прадревност.
Сега си с мен,
и всеки миг
усещам аз
най-святата
ти верност.
Ти ме подкрепяш
в труден час
и вдъхваш
сила в мен,
живот и вяра.
Чрез твойта музика
постигам аз
хармония,
и красота,
и мяра.
Пред тебе
коленича пак
смирено,
и като капчица
от тази
твоя
благост
поднасям днес
едно
стихотворение,
изпълнен
с благодарна
светла радост.
СТАРАТА ЧЕРКВА
Ах, удари пак камбаните! -
раждат се звуци и мрат…
Леко докосвам със дланите
хладна стоманена плът.
Нейде във смътното минало
някому, като нас,
все тез камбани са кимали,
пееха с същия глас…
А пък когато и ние с теб
станем трева и листа,
ще огласяват пак тази степ
звуците на вечността…
МНОГО СА ТЕ
И ние бавно чезнем, чезнем…
Андрей Германов
Как ли се раждат мечтите -
от мирис на люляк в нощта,
когато чертаят звездите
последната, ярка звезда?
Всеки си пази в сърцето
своя заветна мечта.
Много сме ние и ето -
много са и те в света.
Как ли умират мечтите?
В края на тоя живот
дълго ще капят звездите
като солената пот…
