Денчо Владимиров

Предпразнични размишления

Има и днес една професия, за която никой вече не ти иска диплома за висшист.
Не, не става дума за вече като че ли доста компрометираната професия на политика или на съвременния партиен апаратчик.

Нито за професията на някой едноличен търговец, който произвежда и продава храни, които могат да те пратят общофамилно на оня свят, без някой да му поиска диплома на този търговец за това - има ли право да прави храни, услуги, да се прави на лечител и прочие?

Тук искам да отворя дума за професията на съвременния журналист. Професия, която през последния четвърт век доста се срина пред очите на народа ни - заради мимикриите на довчерашни медийни правоверни “бекапе бардове” на априлската партийна линия и заради продажността на легиона потомствени паразити, намърдали се впоследствие невъзмутимо пак на топли служби и из демократичните капиталистически редакции, социологически агенции, институти за какви ли не изследвания, всички с една обща цел - да обслужват новото политическо статукво в многострадалната ни държава, която като изпусната каруца без кон се е юрнала по нанадолнището…

Изминалият четвърт век от българския преход към “Никъде” показа, че за журналист може се обяви всеки българин, който има някаква писмена грамотност, може да поработва на компютър, има връзки с една или повече партии, с полиция, с банки, с олигарси /а ако е от нежния пол - да хваща и окото/, да умее да тича насам-натам, да е устат до безкрай, да издебва политици на излизане от конгреси и приеми, да им поднася с красиви плонжове микрофон пред устата на избраниците на съдбата, уста, обикновено дъхаща на половин тенджера парламентарни кюфтета и туламордю, да приклещва депутати и депутатки в парламента из кулоарите, в бюфета, че и пред тоалетните /човек и депутат да е, министър да е, партиен лидер да е, все ще посети и това популярно от бита място, нали?/

Ако имахме публични домове, и пред тях щяха да се навъртат доста успешно журналистите, че и журналистките…

От четвърт век вече у нас вестници, радиа и телевизии днес могат да се пръкват на бял свят и да се управляват от люде даже и с основно образование. Затова в професията ,в която в историята на българската журналистика се издигат върховете “Христо Ботев”, “Георги Раковски,” “Георги Кирков,” “Гео Милев”, “Йосиф Хербст” и още, още, сега е настал такъв неописуем бардак, че мнозина от побелелите почтени журналисти от старата гвардия отдавна предпочитат да не се представят като журналисти публично, че и по местоживеене /комшиите им могат да престанат да ги поздравяват даже с кимане /.

За така наречените в зората на демокрацията у нас СТОТЕ ВОДЕЩИ ЖУРНАЛИСТИ не искам и да говоря - те почти всички се оказаха с… водещи позиции в миналото само заради платеното си активно сътрудничество с органите на държавна сигурност и милицията.

Афористично казано, съвременната журналистика в България е определено с божествен произход - и тя като богинята Афродита е произлязла от пяната… От пяната на Подмяната.

Така че никак и не се учудвам на богатата реколта от малокултурие, която роди и продължава да ражда съвременната ни журналистическа нива. За мимикрията и извъртванията на тружениците в нея няма да говоря в това сатирично есе, преглед на древната професия.

Но вижте само заглавията, които се бълват всеки ден от вестници, радиа, телевизии, сайтове!

Чета във вестник заглавие над спортна информация “ГРИШО СГОТВИ /еди кой си спортист - б.а/ ЗА ЧАС И ПОЛОВИНА”. Людоед ли е нашият голям тенисист Григор Димитров? Или четем информация за срещата на Пиронкова с някаква ” …бясна чехкиня”. Спортните колони на родните ни вестници са пълни с хиляди подобни метафори. А едно национално радио е рекордьор по “бисери” на изящната спортна словесност.

По него съм чувал спортният коментатор да обявява футболистът Х. за “убиец”, че не е вкарал гол. А най-често в спортните репортажи може да прочетем и да чуем заглавно, че еди кой си отбор е смазал,премазал противника си и още войнствено-касапски метафори.

Радиото гърми денонощно с обявления и на национална кампания по кръводаряване: “ТВОЙТА КРЪВ Е ВАЖНА !” - възторжено се провиква мъж. Ами важна е, радиоредакторе или редакторке, както и моята, така и твоята, че за къде е даже и един нафъкан министър без тази важна съставка от организма?

Защото и един министър без кръв, черва, черен дроб, далак, жлъчка и прочие не е за никъде, даже и да е премиерът-слънце. В един вестник, разпространяван в Пловдив безплатно, който половината е на здравни теми и от просветните статии на който и богатир може да се стресне и да хукне по чакащи го жадно за парите му доктори, чета заглавие от наскорошен брой с епохално медицинско откритие: “СЪСТОЯНИЕТО НА ЧЕРВАТА Е ВАЖНО ЗА ЦЯЛОСТНОТО ВИ ЗДРАВЕ”. Ето как един български журналист прави крупен научен принос!

Дали има и друга противоположна гледна научна точка за значението на червата? Или като сензационно медицинско откритие ли да считаме и съобщеното в голямо заглавие от същия вестник, че “СЛИВИЦИТЕ ИМАТ ПРЯКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИМУНИТЕТА”. Ами как ще е иначе, бе, случайни редакторе, като човек неслучайно се ражда със сливици, сложени му от Майката Природа не за украса, нали?…

Слушаме и предаване на една българска телевизия - радио, името й е на английски /и то в суверенната държава България!?/. Водещият предаване, осветлен преди доста време като доносник на ДС, раздава безапелационно квалификации на политици и зад граница с език, който не е употребявал и Бай Ганьо: “Варофакис изтече в канализацията” - отсече важно той една вечер в дружеска беседа с политическия лаборант Иван Костов.

Ами, това може бившият доносник на ДС, това прави - за него след поредния му донос навярно така са “изтичали в канализацията” и колеги, разприказвали се доверчиво пред него на чашка… А в интерес на истината, гръцкият патриот Варофакис, опънал се гордо като елин на брюкселските хищни бюрократи, въобще не е изтекъл в канализацията по метафората на нашия малограмотен коментатор с доносническо минало, а от национален се е превърнал в международен лидер…

Че политиците ни са бройлерни, а много от тях и малограмотни в приказките, нека това да си остане между нас като държавна тайна, макар че едва ли е нещо ново като информация. Но защо трябва и медиите ни денонощно да дават трибуна на какви ли не днешни “цицерони”, защо трябва да ги слушаме и да им четем нещастните заигравания с българския ни език и реч ?

Ето случайни попадения и на примери:

Премиер заявява бабаитски на дама в парламента, че е бил избил толкова зъби, колкото не са на брой и зърната от огърлицата й. Пред избори и след избори постоянно анонсира колко пъти е бил БДП, председателя на ПЕС
и прочие…

Сигурно след време ще се появят много писания за това поредно историческо красноречие на български голям началник, до което не се е домогнал даже и Бай Ганьо, а може би само неговите съпартийци Гочоолу, Дочоолу, Данко Хаирсъзина и други номенклатурни перспективни кадри от по-миналия век.

“Не въ ли въ срам? Сега ми съ хилите, ама шъ ва вида после дали ще съ хилите” - викаше преди време от високата парламентарна трибуна една народна избраничка. На такава реч в училище децата биха се подигравали, ако бе казано от тяхната учителка, но в парламента това не става - там след глупости изречени по микрофона следва и задружно, коалиционно ръкопляскане.

Тук не може да не си спомним и за ужасната диалектна реч на един бивш голям държавен началник от зората на демокрацията, който така и ще си остане в историята с неговото “Шъ съ упраим”. Е, “упраихме се хубаво”, марксистки философ-ренегате, само за четвърт век така се “упраихме”, че явно е, че ще идват пак други от други земи да ни “доупраят”.

Впрочем, през последните години настана истинска революция в българската журналистика и по това кое е водеща новина.

Ако до 1990 година водещите новини бяха конгресите на БКП , отпътуванията на наши делегации и завръщането им, пристигането и отпътуванията на други делегации, борбата срещу империализма, построяването на нов комбинат, язовир, получаването на рекордни добиви пшеница от декар или млеконадой от крави, победа на наш нов олимпийски или световен шампион, то сега водещите новини са все едни “ни в клин, ни в ръкав”, но все глобално обагрени - например че вълнените чорапи помагат за постигане на повече оргазми, че английската кралица Елизабет Втора е купила като подарък на внука си Уйлямчо нов хеликоптер, че едикоя си американска певица отново се е развела с мъжа си след като го е заварила в леглото с режисьора, който е бил по това време същевременно и неин любовник водещи новини са и серията от съобщения за ритнитопковци с натрошени глезени, глави, успешно излекувани циреи на задника и прочие.

Всеки ден по медиите пред нас пада завесата и на какви ли не световни тайни: например защо Хитлер е имал малки мустачки, а не примерно като тези на Сталин или на Батков, примерно ?

А в така наречените жълти издания, даже нека и да не надникваме за водещи новини, там те са толкова много в насипно състояние и от такъв характер, че даже и в кръчмите и на три ракии ще чуете да се говори на по-изискани теми и с по-изискани думи…