Денчо Владимиров

Предпразнично - нови мултипликации на Алековия герой в наше време

Алеко Константинов само би могъл да съжалява, че не живее в нашето време - къде по-пищни прототипове за неговия Бай Ганьо роди то! Те, както се пее в една песничка, са на всеки километър и така до края на света!

С разпукването на българските цветни протести и революции се отприщиха неподозирани възможности и за бурно възпроизводство и на потомците на Бай Ганьо - съвременните келепирджии и безогледни простаци.

Такава велика възможност изведнъж те видяха, освен в политиката, в управлението на държава и народ, но и в сфери, които Бай Ганьо не е даже и сънувал - в българското просвещение и образование!

Като се почне от никненето като гъби на стотици частни училища, та до вузове!

Какви ли не вузове например имаме днес в България, за какво ли не!

Набързо бяха създадени от следпреустроечния ни елит закони, които правеха фасулски лесно създаването на един вуз - даже с по-малък масраф и от правенето на фирма на едноличен търговец!

И изведнъж България, останала без своите атомни реактори, се прочу по цял свят с подвизите на своите многобройни нови и нови ректори на вузове!

А те - както казва народът - ректорите все от кол и въже!

Станали бройлерни ректори по какви ли не пътеки и иронии на съдбата, издигнала ги на академичните върхове на вузове, където, пак както казва народът, там те потвърждават безсмъртната българска поговорка - дай му на българина власт и му гледай сеира! Или - “Пази боже сляпо да прогледа” - цитирам пак Алеков фейлетонен сюжет.

Какви ли не истории за ректори с байганьовски манталитет не се пръкнаха през годините на юрналата се “гочоолу, дочоолу, данкохаирсъзина” българска демокрация ” и слободия и във висшето ни образование! Та и до днес!

Ето, четем във вестник новина за подвиг на софийски ректор, който чрез академичния си съвет забранил на преподавателите във вуза да се изказват без…разрешение на ….пиаротдела!!! Пък, ако толкова много ги сърби езика и им напира отвътре да се изказват, то трябвало да го правят това почти като нелегални - без да се споменават титлите им и това, че работят във вуза!

Сещам се за един модерен украински театрален режисьор, който преди години гостува на пловдивския театрален фестивал “Сцена на кръстопът” и изсипа на сцената в представлението “Женитба” по Гогол цял самосвал… чакъл. Та, този модерен украински режисьор, стопроцентов демократ, след като показа и “Женитба” без артистите да проговорят една дума на сцената, се прочу и с това, че по време на репетиции бил залепвал лепенки на устата на артистите, за да ги накарал да отвикнат да проговарят на сцената.

И ето, че същото е с и “режисьора” на въпросния голям вуз, който само дето на този демократичен етап не е сложил лепенки на устата на преподавателите, за да ги отвикне да се изказват като свободни по конституция граждани, а и като граждани на Европейския съюз!

А наскоро до мен достигна историята и за байганьовския подвиг и на един пловдивски ректор на държавен вуз… В Деня на Първа пролет, извиква в кабинета си библиотекарката Х и вместо да й честити празника, й предлага да си подаде… молба за напускане, като й обещал тържествено да й даде цели четири заплати срещу това доброволно самоизгонване от работа!! Гръм от ясно небе, силен стрес за една интелигента жена!

Работиш десетилетие съзнателно, без наказание, без мъмрене дори и изведнъж - вън… по …желание! Ректорът даже и не можал да изтъкне адекватна причина за любезната покана за самонапускане… Всъщност тук има все пак предистория. Тукашната библиотечна шефкиня се била прочула през годините да организира “отпращания” на библиотекарки от вузовската библиотека, ако те с нещо са противоречали или пък са започвали със способностите си да заплашват… стола й.

А библиотекарката Х. е била извършила по-голям грях - след като е търпяла дълго време шефкинята да я “командирова” за месеци във вузовската маза да подрежда натрупаните там прашни и мухлясали списания и да се надишва на праха, мухъла и да получи алергия, след като е изтърпяла и други “екстри” на хибриден тормоз от некадърната да работи с хора библиотечна шефкиня, тя не изтърпяла и се оплакала… И последвало нашенското ганьовско желязно правило - о, оплакваш се, вън тогава!

И свиркайки си, този ректор безпардонното и от хуманна, и от педагогическа, и от мениджърска гледна точка извършва истинско покушение върху една съдба на български интелигент! И това става в страна, членка на ЕС. Къде са тук стотиците регистрирани в защита на човешките права неправителствени организации, синдикатите? Или те съществуват само по …ведомости за заплати и хонорари ?

Сещам се и за още един байганьовски сюжет с ректор, герой на нашето време.

Не бяха ли прекалено търпеливи и людете около онзи нашумял скандален ректор, с библейско име, който в Мрежата показваха как танцува с фолкпевица с наперен фалос в панталоните му? Същият този ректор, заради, който се бяха разбягали преподавателите от вуза му из цялата страна? Той бе сътворил серия от грандиозни подвизи, за които най-после бе и съборен от висшия академичен му връх, след като и той обаче бе успял да смачка безнаказано, по ганьонски съдбите на много хора.

А какъв потресаващ пример за следване дават на студентите такива бройлерни ректори на бройлерната ни демокрация? Не е трудно да се предположи… А да сте чули за наказан за поразии в образованието ни ректор-феодал? Не сте и няма да чуете, колкото и поредната просветна министърка да се кани да сложи ред в джунглата на съвременното висше образование…

Бих продължил сагата за подвизи на попаднали не “на правилното място ” български бройлерни ректори с байганьовски профил, но за това ще е нужна дълга поредица с дължината на турски сериал!

Иначе - честит празник на българската просвета!

Честит празник и на потърпевшите от нея!