Петър Ванчев

Из „Приказки за едно евро”

В една страна всички хора бяха намръщени - от Министър председателя с костюм на трикрилен гардероб, до уличната Чистачка с жълто-зелена жилетка. Тук децата се сърдеха на родителите си, че не са им постлали на меко , нито са им приготвили най-сладката баклава за десерт в живота. Родителите пък се сърдеха на децата си, че ги навестяват „от дъжд на вятър”, като някои пропускаха дори „дъжда и вятъра”. В тази страна, наречена Сърдитоландия, дори времето бе капризно - ту „яко” печеше слънце, ту „яко” връхлитаха дъжд и вятър, а понякога се изсипваше и “яка” градушка върху главите на нейните поданици.
Тук мъжете се сърдеха на жените си, че не ги зачитат, както е в Светото писание - като Глави на семействата, а си правят каквото им хрумне. Жените пък се сърдеха на мъжете си, че не са достолепни милионери, за да им харчат достолепните милиони.
Въобще всеки сърдитоландец бе недоволен от всички. Затова никой не се усмихваше. И така бе повече от двайсет и пет години. Но на двайсет и шестата - се появи един Човек, който се усмихваше и винаги бе добронамерен към другите, макар другите да го гледаха под око.
„Какъв е тоя, който постоянно се смее?” - казаха си те и го попитаха: - Непознати господине, Вие да не сте спечелили от Лотарията или Шестица от Тотото и да сте станали милионер?
- О, шансът да спечелиш от Лотарията или Шестица от Тотото е Едно към тринайсет милиона деветстотин и осемдесет хиляди! Но аз не играя тото и не искам да съм милионер. - отвърна Усмихнатият Човек.
- Защо не искаш да си милионер? - недоумяваха другите.
- Защото всички ще ми завиждат, аз постоянно ще мисля за парите си и ще изгубя моята усмивка, която е най-ценното в живота ми. А хората, които са изгубили своята усмивка, все едно не са живи.
- Искаш да кажеш, че и ние не сме живи? - отвръщаха събеседниците му.
- Не съвсем! Един ден и Вие ще се научите да се усмихвате. Вижте колко е хубав денят .
- Денят въобще не е хубав! - отвръщаха другите: - В Сърдитоландия сутрин е студено, на обяд - горещо, след обяд - вали дъжд и често падат градушки. Това нас не може да ни радва.
Напротив. След студа идва Слънцето, след Слънцето - дъждът, а след градушките - често изгрява Дъгата, за да ни покаже колко е прекрасен светът.
„Този тип е съмнителен!” - мислеха си намръщените хора: - Дали не е словесен терорист, който иска сред нас да предизвика конфликт?”
И те решиха да изтрият съмнителната Усмивка от лицето му.
В един намръщен ден един много намръщен полицай арестува Усмихнатия Човек. Без съд и присъда го хвърлиха в най-тъмната килия на затвора. Но дори там Човекът продължи да се усмихва. И както се усмихваше, той обяви гладна стачка, но не затова, че го бяха затворили незаконно, а защото от двадесет и пет години в Сърдитоландия единствено се раждаха Песимисти. А Песимистите се събуждат без настроение, работят без радост и си лягат без усмивки до края на живота си. Това бе самата сърдитоландска „истина”, но никой не искаше да я чуе.
„Този е глупак по рождение! И всички глупаци са негови братя. - рекоха от Управата на Затвора: - Ще погладува ден, два и пак ще опре до хляба насъщен!”
Но мина седмица, две, цял месец. Усмихнатият Човек отказа да яде от „хляба насъщен”, отказа да пие водата, “без която не можем” и един ден взе, че … умря. Едва тогава намръщените хора накриво се усмихнаха и му казаха:
„Видя ли ? Денят не е толкова хубав, както казваше ти!”
Ала Усмихнатият Човек не можеше да ги чуе.
Животът в Сърдитоландия продължи по познатия начин. Но близките на Усмихнатия Човек се разсърдиха. Не, те не се разсърдиха, а направо се разлютиха. Наеха най-добрите адвокати и заведоха дело в Страсбург срещу Държавата-мащеха, затова, че техният роднина умря без съд и присъда.
Европейският съд отсъди да им се изплати обезщетения в размер на един милион евро! Когато го получиха, те изведнъж се усмихнаха щастливи и богати, защото за тях това бе същинска Шестица от Тотото. И в знак на признателност издигнаха бронзов паметник на своя роднина.
Този паметник се намира в центъра на страната - там, където напоследък хората започнаха плахо да се усмихват, макар че Денят пак започва със студ. След това изгрява Слънцето, след Слънцето - има дъжд и градушки. Но все по-често на небето се показва и Дъгата, която не е нищо друго освен Отблясък от погледа на Първия Усмихнат Човек в Сърдитоландия.
А Вие - погледнете в огледалото и вижте къде живеете.