ХОРОСКОП
ХОРОСКОП
Законодателството на душата ми
не е измислено сега.
Хилядолетия преди да се родя
звездите са канонизирали съдбата ми.
Направили са предсказания за мен.
И ето ме!
Но колко предзнаменования са се изпълнили?
Конците на съдбата ли се късат?
Или подменя някой
звездните знамения със земните?
И къде е смисълът?
Кой остри ноктите на времето?
Дали случайността
натиска спусъка
на малките страдания?
Защо светът гравира в нас
йероглифите на болката?
Дали с езика на очакването
мога да ги разгадая?
Кога галактиките спират да растат
и хаосът приема
съвършени очертания?
ОБСТОЯТЕЛСТВА
Изглеждаме щастливи,
но не сме,
животът ни е в пълна неизправност.
Все повече желания
се срутват
от пиедестала си.
Все повече признания
остават недовършени
и се превръщат
в стечение на обстоятелства,
които малко ни засягат.
СЪМНЕНИЯ
… не съм ли онзи зъл и страшен гений
на собствената си съдба,
с когото винаги се караме
и аз отричам,
че си приличаме?
… не съм ли капката вода,
в която всеки може да удави
ближния и сбърканата орисия -
така, едва ли не невинно?!
… не съм ли шепата,
която мачка бисера
на делничната ми душа,
защото иска тихичко да коленичи?
… дали не съм матрицата
на нечий чужд живот,
заклещен между мойте зъби?
Или пък - просто урната на любовта,
в очакване на нищото да я прегърне?
ОБЕТ
Омръзна ми
да боледувам от съмнения.
И ето, давам си обет
да бъда чисто нов човек!
Ще разкопчея всички копчета
на спретнатото самочувствие.
Ще размразя душата си,
ще й отворя шлюзовете -
да тече по неочаквани канали
към сърцето ми.
Ще й сваля и шапка,
ще й позволя,
да къпе мозъка ми.
Нека заличи
маршрутите за никъде,
и да заключи
лабиринта им категорично.
Да ме дари
с по-деликатни сетива,
да разпозная
входа към пространствата,
които чакат да ги посетя.
Знам, че подобни чудеса
невсякога се случват
с простосмъртни грешници.
Но вече тръгнах.
Няма да се връщам.
НАСАМЕ
В поезията всички сме сами
и голи като охлюви.
Пълзим свенливо към душите си.
Изстискваме от порите
блестяща слуз и спазмите
полекичка замират.
В поезията сме и лоши, и добри,
и много горделиви, и дори
покорни жертви
на побъркани орисници.
Така нареченото вдъхновение
прониква в тънката стена
на алчните ни сетива,
държи ги в пълно подчинение.
Обсебва даже жалките права
на автентичните ни настроения.
Неопитни сме, Боже мой,
а зрелостта понякога
не идва и с годините.
Не идва - може би - и до смъртта…
И надали ранените крака
ще ни крепят до тайната врата,
която води в рая на невинните.
АКО ПОСМЕЕШ
Ако посмееш
да разголиш истината,
презираш сложните съображения.
Отхвърляш всякакви съмнения.
Разкриваш себе си
и искаш същото от нея.
Без да пилееш време я прегръщаш,
притискаш я до себе си
и бързо я събличаш,
преди да се изплъзне от ръцете ти.
ДЪЖД 2014
На хората, които водата отнесе
Този път вали без да спира,
не часове - направо години…
Ту проливно, ту ръми монотонно.
Само че не престава.
Заприличахме на Макондо.
Капка след капка… Неумолимо.
Засилва се, продължава…
Под ръжда и лепкави руини
иска всичко да запечата.
И видимо - не отслабва.
Къщи и извори, речни корита
в синкава тиня - до гуша.
Градинските охлюви се удавиха,
не им остана парченце суша
да си построят приюти.
Изпопадаха гнездата на птиците -
и те дъх не са си поели,
яйцата им се изпочупиха,
пороите ги отнесоха
да ги погребат в морето.
Оранжево надуваемо пате
е преплувало плажната ивица.
Няма желание да се гмурка
чувства се изоставено.
Къде ли е детето,
което го е забравило?
Страх ме е да си помисля!
Вали вече не часове - векове.
Няма ли да престане?!
Ясно е като в Библията:
съперничеството с водата
е нечовешка работа!
НЕЖНА ИСТОРИЯ
Животът има странни правила.
И ти се чудиш - да се съгласяваш или плачеш?
Бащите ни не са предвиждали
да ходят на война -
събитията просто ги заставят.
Да навлекат шинелите,
да сложат каските,
да стрелят, да загиват…
Или да зъзнат в мрака на траншеите
преди сигнала за атаката.
Животът има страшни правила!
Животът е игра, мистификация…
Преобразяваща се категория.
А ние нежно предпочитаме
да я наричаме… история.
ХЛАДНО ОТКРОВЕНИЕ
Навярно винаги ще ви преправям, стихове.
Защото сте като живота ми объркани,
обречени, несъвършени,
често - грапави.
Защото рядко ми харесвате
и искам да разкъсам тъканта ви.
Да ви превърна в хладно откровение,
за да проникнете в кръвта ми
като внезапнодействаща отрова.
Да, на всичко съм готова.
Ще ме обвиете ли с меката коприна
на вашите престорени ласкателства?
Като ръцете на добра орисница,
оплетени в пророчества
без доказателства.
