ИЗКУПЛЕНИЕТО
В града почти всички го отбягваха. Не разговаряха с него, а когато случайно го срещаха по улиците, си обръщаха главите, за да не го погледнат. Това тежеше и измъчваше Драгоил, но той добре знаеше, че хората са прави и с държанието си му показваха отношението си към него. Разбираше ги и не ги упрекваше, нито им се сърдеше.
Той самият също избягваше хората. Не дружеше с никого, рядко излизаше от дома и не ходеше на места, където можеше да срещне познати. Не пазаруваше, не влизаше в магазините. Това вършеха само жена му Милка и дъщеря му Севда.
С часове Драгоил седеше на балкона, загледан към улицата пред блока, по която непрестанно минаваха коли и хора. Гледаше ги мълчалив, замислен и често си повтаряше на ум как бързо и неочаквано, само за миг, може да се промени животът на човек. Никога не беше и мислил, че точно това ще се случи с него, но съдбата понякога е много жестока и за секунди може да ти отнеме всичко: авторитет, уважение, работа, приятели, близки…
Само преди няколко години Драгоил беше директор на едно от най-големите предприятия в града - шивашкото предприятие “Елегант”. В него работеха главно жени, шивачки, които шиеха костюми за износ, за Италия, Испания, Португалия.
Работата се разширяваше. Готовата продукция се търсеше и Драгоил сключваше нови и нови договори и назначаваше нови шивачки. Хората в града го уважаваха и му бяха благодарни, защото при безработицата, която съществуваше, той даваше хляб на много семейства, а най-важното на млади жени, които бяха майки и трябваше да се грижат за децата си.
По негова инициатива направиха към предприятието и детска градина, а на шивачките често даваше премии за добрата им и съвестна работа. Но както казват хората, многото хубаво не е на хубаво.
Една зимна вечер, когато се прибираше с колата си, Драгоил направи голяма катастрофа. Все още не беше напълно убеден, че той стана причина за катастрофата, но на заледеното шосе двете коли се удариха челно. В другата кола пътуваха млад мъж и жена, които загинаха на място. Веднага се установи, че загиналите са Кръстин и Славена.
Славена беше шивачка в “Елегант” и тази трагедия порази Драгоил. Той изпадна в шок и умопомрачение. Не можеше да си обясни как стана това страшно нещастие. Славена беше едно от най-красивите момичета в предприятието, със сини езерни очи, гъста руса коса и изваяно тяло, само на двадесет и осем години. Мъжът й, Кръстин, беше безработен и от време на време поработваше на някой строеж, за да изкара по някой лев за семейството. Оставиха петгодишно момченце, пълно сираче, Йонко.
Разбира се, Драгоил пое цялата вина, осъдиха го и лежа в затвора. Присъдата не беше голяма. Може би съдът взе предвид чистото му съдебно минало и общественото му положение. Излезе на свобода, но затворът, в който той сам се затвори, беше за цял живот. Вече не работеше и дните му минаваха мъчително и бавно у дома. Избягваше да излиза дори на улицата, избягваше хората.
“Защо ли живея, повтаряше си често. - Има ли смисъл в такъв живот. По-добре аз да бях загинал.” Напразно жена му, Милка, се опитваше да го успокоява и да му дава кураж, но дните се нижеха и Драгоил ставаше все по-мълчалив и по-отчаян.
Един ден обаче всичко се промени. Хората по улицата започнаха отново да го поздравяват, да го спират и заприказват, както някога. Вече не избягваха погледа му, а дори му се усмихваха, и веднъж леля Неда, една от шивачките в “Елегант”, попита съседка на Драгоил:
- Какво се е случило? Вече по-често виждам Драгоил на улицата и ми се струва, че не е така отчаян, както беше. Дали не е забравил за катастрофата и трагедията?
- Не - отговори й съседката. - Нищо не е забравил, но той и жена му осиновиха Йонко, синчето на Славена и Кръстин, и това го промени. Вече сякаш е друг човек.
София, 9. 05. 2016 г.
