ПЛОДЪТ
Из новата книга на автора „Кръг на самотата”,
стихове за любовта, издателство „Кота”, 2016 г.
ПЛОДЪТ
Довяна от дъха на суховея,
на устните ти каца нежността.
В трапчинката ти днес целувка зрее -
най-хубавият плод на есента.
Тя есен подир есен все е зряла
и съхнела на корена в тъга.
Защо ти е? Не би ли ми я дала
все някога? След мъничко… Сега!
ОБСЕБВАНЕ
Все ти стоиш пред моите очи -
в съня ми в късна доба и по пладне.
Душата ми чрез твоя глас звучи -
ще кажеш че звънче на кротко агне.
Привиждаш ми се ту като звезда,
ту като зов на горска самодива,
ту като вятър, пръхнал без следа.
Не знам какво си ти. Но е красиво.
ИНТЕРВЮ
За любовта ли? - Имам белег. Помня я.
Нападна ме тогава подло тя.
Покръсти ме в целувката на огъня,
а после като болка овехтя.
Сега я влача в себе си, жигосана
с печата на един застинал взрив.
Но ето как разбирам аз въпроса ви:
живял ли съм или съм просто жив.
