Таньо Клисуров

На 9 май през Червения площад преминаха
близките на загиналите с техните портрети.

Приличат те на Бърнамския лес,
към Макбет за разплата приближавал…
Не са лесът. Те носят друга вест -
от жителите на подземната държава.
Разровиха със нокти пласт след пласт
на съвестта ни спечената почва.
С портретите си тръгнаха към нас,
а уж смъртта навеки ги заточи.
Не е дванайстият, не кобен е часът,
но полкът от безсмъртни иде, иде,
не с доказателства за късен съд
а споменът - дали е жив - да види.
Зарити в градските развалини,
в села под пепел, в хълмове и ниви,
огромен полк мъже, деца, жени,
отдавна мъртви уж, пристъпват живи.
Възкръснаха. Необясним въпрос
за всичките теории научни.
Това, което обеща Христос,
най-сетне доживяхме да се случи!