Георги Н. Николов

Истерията около промените в Изборния кодекс, съпроводена с демократични кълчения, временно позатихна. Отпадна и томболата за съзнателни наивници. Още неразбрали, че всичко е предварително решено, спазарено и покупко-продадено. Извършвано по формулата „стани ти, да седна аз” и „събрали се - избрали се”.

Защото, който веднъж се е намърдал в Народното събрание, няма намерение някога да си ходи. Не за друго, а само без отдих, сън, храна и отделянето на вредни вещества през разните отвори, да се труди за България.

Затова в бройката от 240 ангели небесни, на принципа „хвани единия, удари другия”, влизат най-марковите льохмани и фльорци на отечеството. Същото важи за президентството, правителството, държавните комисии и всички официални инкубатори на чуждопоклонничество, национално предателство, демагогия и корупция.

Народът е дресиран и според етническата си принадлежност едни ще получават предизборни кинти, други - ако много знаят - шамар зад врата, за да бъде всичко справедливо. Сънародниците ни в чужбина пък чуха от местен „патриот” предупреждение да не се мотаят в краката на политиците-разбойници.

Стараещи се да направят родината още по-инфарктно място за живеене. В което, рамо до рамо, крачат работещи бедни и парцаливи пенсионери, клошари с висше образование, полицаи-наркопласьори, растящи в бройката малолетни престъпници и отпадащи от училище деца.

За изминалата година те наброяват над 15 хиляди, а общо за десет години - близо 300 хиляди. Някои тръгнали с родителите си зад граница, но други: напуснали школото поради откровена бедност. Част от тях след време също ще заминат, но немалко сред оставащите, душени от безизходица, ще се влеят в криминалния контингент. Който, макар и неофициално, се радва на осезаеми грижи от правораздавателните органи.

Бяла врана сред всички разбойници е онзи без купчина висящи дела и не е пускан веднага след залавянето си с благовидни обяснения: че е тежко болен, или подведен от лоши другари, но иначе е убеден евроатлантик. Че обича моркови - доказателство за невинност, а най-вече: че има скътани парици, с които е готов да се раздели.

Понякога Темида се буди и взема смайващи решения. Водач, блъснал сляп човек на зебра в столицата, наскоро бе напълно оправдан, защото имал тумор в мозъка. Оказа се, че работи като професионален шофьор, а лекарите, измислили (съвършено безплатно, разбира се), смешката със заболяването, се скриха от телевизионните камери. Ражда се впечатлението, че когато тръгва за работа, оставя тумора вкъщи, а преди лов на слепци си го монтира обратно.

Това тълкуване морално удовлетвори обществото. Както и намерението оскотяла от глад старица, хваната с крадено парче сирене, да бъде осъдена на затвор с първоначален строг тъмничен режим. Доколко и това ще стане, сме в очакване и слух. Иначе, зад решетките са не повече от 10 хиляди хубавци.

Месечната издръжка на всеки е 1300 лв., докато на професор заплатата е средно 960 лв. Не твърдя, че хората на науката трябва да крадат жица и да бият по селата старци за пенсията им, но май нещата вървят натам. Важното е, че според официалната статистика престъпността у нас е намаляла с 24,3%, а разкриваемостта се е увеличила със 17,8%.

Важно е също, че в реалността тези цифри са чисто дрън-дрън, както и уверенията, че държавата държи здраво юздите на хилавото правораздаване. Тя впрочем не държи нищо, което да е в полза на народа, освен данъчната тояга.

Пак според официалната статистика чуждите инвестиции нарастват, безработицата е намаляла, отслабнало - етническото напрежение. През 3815 г. пенсиите ще се увеличат с още 85 ст., а банков картел за манипулиране на лихви и влогове никога не е имало, няма и сега.

Нацията е вече толкова просветена, че предстои съкращаването на 6 хил. учители, а колко са затворените училища в цялата страна не е ясно. Както не е ясно защо от общо 600 едри концесионери на природните ни богатства в държавната хазна годишно, пак общо, влизат само 80 млн. лв.

Да, щастието не е в парите, защото пари няма. Няма да има и когато стане невъзможно изплащането на външните банкови заеми, възлизащи досега на 70 млрд. лв. Изходът, при липсваща икономика, е фалит на страната. Дори с наличието на благородни кражби, каквато е идеята за пенсионните фондове и тяхното „обособяване” в държавния капан.

Преди години бивш финансов министър опропасти Сребърния фонд на стойност 1,4 млрд. лв., които и днес не се знае за какво отидоха. Чака се на пари по европейски фондове и програми, но след направена проверка и лъснали безобразни кражби от „свои” фирми, Брюксел започва да проглежда що за стока сме, с идеята да обяви за парите си нулева година.

Тиражира се и възможността всичко останало държавно - музеи, лудници, обществени тоалетни, космодруми, зоологически градини, бостански плашила, също да се отдаде на концесия. Както ще се дава столичното летище, за срок от 99 г. След това я камилата, я камиларя, ала много важно - нали други ще теглят?

Ако оставим тъжния хумор, картината си е направо черна - България е в хаос, с институции, оплетени от партийни назначения и пристрастия. И с народ, комуто е все едно какво още има да става. Между хората агресията нараства лавинообразно, етническата искра тлее все по-буйно.

Бунтовете в Раднево няма да са изолирано явление, но когато такива лумнат изведнъж в много населени места, по никакъв мирен начин не ще могат да се угасят.

Но ще доубият държавата по-бързо, отколкото „приятелите” й прогнозират. Все по-актуална става приказката: „Отърви ме, Боже, от приятели, с враговете си сам ще се оправя!” Късно е. След десетилетия външнополитическо подлизурство въпросните приятели вече сами си взимат от нас, каквото искат. Никой не ни пита, няма и защо. Дори правителството, сещащо се понякога, че поне на етикет е българско…

Всички тези успехи на държавата дават повод за празнуване. На Великден в църквите една партия празнично раздаде 100 хил. козунака със собствената си емблема. На Гергьовден светите отци непразнично се хванаха за брадите кой от тях уважавал канона и кой не го уважавал.

Повод за радост ни даде само парадът на бутиковата ни армия, въоръжена с най-нов модел копия и лъкове. В стройни като вита баница редове люти солдати и солдаткини вдигаха прах край началството, обясняващо пред медиите колко сме голяма работа.

Въздуха цепеха аероплани от зората на човечеството с вързани с канап чаркове и перки, та да не пльоснат на мегдана. Множеството бурно аплодира новите спецчасти: гълтачи на огън и на саби, балерини, дресьори на тъщи, министри за разплод и прочие още калмуци.

Под звуците на Ганкино хоро всичко празнично плачеше, защото ние сме си ние, за усмирителна риза… Е, привидно разказваме дребни неща. Но всичко в официална България е кално дребнотемие, убиващо жизнената ни нация.

Доколкото още я има, наброяваща към 5, 5 млн. човеци. Питам се защо обаче я има, щом не прави нищо да си помогне сама. За какво по-точно ли? Ами - за всичко! То е ясно от километър…