Денчо Владимиров

На 7 и 8 май тази година една столетна партия ще проведе своя пореден конгрес.

И ако всички партийни конгреси до 1989-та година бяха все “конгреси на победилия социализъм” и се провеждаха стратегически изчаквателно след конгресите в Москва, то ето че дойде ред и на сегашния… конгрес на победилият капитализъм!

Ако в сбирката на бузлуджанската поляна преди повече от век не е участвал нито един богаташ, а всички са били бедни интелигенти, то в предстоящия конгрес на партията, титулуваща се още с бузлуджанска закваска, милионерите и богаташите с делегатски карти ще са десетки, а някои от мултимилионерите даже да се сборичкат за поста председател.

И защо не - от някогашната партия на пролетариите и трудовите хора, днес не е останало кой знае колко, тя е вече партия - в най-активната си част - организация на новата буржоазна класа на бившите партийни секретари и сановници и на уредените им с капитал и топли държавни служби, все така сладко живеещи у нас и в чужбина техни потомства.

Тоест, даже и от метаморфозата “по Лилов” като модерна лява партия от 1990 година, не е останало кой знае колко много - БСП днес не е нито модерна, ако се съди по кадруванията в нея, а и нито лява, ако се съди по четвъртвековната й абдикация от ефективен ангажимент по отстояване на социалните интереси на народа.

А всичко започна още може би с датата 11 ноември 1989 година.

Тогава само часове след историческия десетоноемврийски пленум започна осъществяването на „един подъл сценарий” /по думите на Мариус Куркински, от едно мое интервю с него/.

Създадени бяха новите “опозиционни” партии, отглеждаше се в съкратени срокове опозиция!!!!

Висшата и не толкова висша партийна номенклатура в паника бързо се спасяваше в новите условия.

В столицата Москва се бяха заредили неочаквани даже и от империалистите чутовни предателства - на социалистическата идея, на социалистическото общество, на цели братски народи от соцлагера и по света. Като тлъсти всесилни хлебарки из коридорите на Кремъл щъкаха отгледаните като “пета колона” нови кремълски стопани: Горбачов, Елцин, Яковлев, Шеварнадзе…

Нашата “пета колона” също се оказа в пълна готовност за действие. Намериха се за една нощ и нови, мощни попълнения от преустроили се бивши партийни и комсомолски активисти, които зрелищно публично и артистично палеха като бенгалски огън червените си книжки.

Започна се епопеята по разграбването на народния капитал, на построеното с толкова пот и вяра от две поколения. И на “предната фронтова линия”, в боевия авангард на този нов поход на проядената от кариеристи и други паразити столетна партия, бяха превращенците от… Политбюро!

“Грабвайте икономическата власт, другари!” - се бе изкряскал тогавашен висш сановник от столицата на пловдивска конференция на партийния актив. Тогава безпартийният народ даже и си нямаше хабер за това, че на социализма му се готви партиен атентат отгоре и отвътре. Изкряскалият се партиен велможа бе от висшия ешалон на партията, един от емблематичните перестройчици велможи.

Това бе новата парола на партията: грабвайте икономическата власт! Сметката на спасяващите себе си и челядта си до девето коляно партийна каста, бе проста - като вземат икономическата власт, няма как да им се изплъзне и с векове политическата!

“Да, ама не!”, както казваше един бивш агент на ДС, христоматиен пример за развил се и в нови условия соцпаразит. Уж челите за изпити толкова трудове на Маркс партийни велможи от крепостта на научния комунизъм в България, голема София, бяха забравили една важна подробност от учението на брадатия Карл.

Че именно с това грабване на икономическата власт и масовото пръкване на новите капиталисти става и “инфекцията”. С придобиването на частна собственост от “препускащото в кариер парвеню-буржоа”, започва диалектическо развитие у него на неопределимия му нагон за натрупване на капитал и печалби.

Така, само за четвърт век, се създаде новата буржоазна класа в България от довчерашните наемни партийни сановници, от техните синове, дъщери, внуци, завършили иначе така предано пролетарски школи от “Москва до самых до окраин” на соцлагера.

И това стана в страна, в която за социалистическата кауза загинаха стотици хиляди септемврийци, партизани, ятаци, а две поколения българи отдадоха живота си в епопеята по “наливането на основите” на мечтаното общество на социална справедливост и изграждане на модерна социалистическа държава. Която бе и изградена. По доклад на ООН от 1990 година, малка България се бе наредила на 28 място в света по човешко развитие!

Но ето, с годините започна да виси със страшна сила въпросът: Как при Великата маневра грабналите икономическата власт, назначените от Политбюро стотици милионери, ще я сдадат обратно доброволно на народа?

Ето, това не са отчели в бързината велможите от Политбюро, които създадоха този подъл сценарий за спасение на кожите им. Не са отчели простичкото правило, че голям мазен кокал доброволно не се сдава!

А за отнемането му, от векове има само един път - чрез сила! Или както е казано в марксистката диалектика - чрез СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ! Не са ли били в час велможите на този марксистки урок в партийните школи в Москва и Улан Батор? Или по това време са гонели руски и монголски красавици и фатално са го пропуснали?

Досега номерът от сценария на Политбюро минаваше - заредиха се пред взора на ошашавения от фашизоидната шокова терапия български народ какви ли не нови “опозиционни” провалени управления - на БСП, СДС, НДСВ, коалиции с ДПС, ВМРО и прочие…

Сега на сцената на този зловещ политически театър е новият пореден артист от сценария - ГЕРБ, където кадрово нещата са опечени - министърка е внучката на някогашна страховита завеждаща отдел организационен на ЦК на БКП, а командва с брюкселски замах и снаха на голям бивш партиен велможа. И още железни кадри с желязно “бекапе минало” има на всеки километър в тази нова дясна всепобеждаваща на избори партия, начело с нейния премиер.

Но всичко е все пак до време.

Подхвърляните като надежда за измъкване от блатото на колониалния ни капитализъм все нови и нови изгряващи отгледани и охранени “опозиционни” партии и управления, ще стават все по-бързо разгадавани от народа като “цветя за мирисане”. Както стана и пръкналият се от политическата лаборатория на бивш преподавател на марксистки науки комичен, с налудничави идеи, но захапал яко и не изпускащ кокала за нищо на света, деформаторски блок…

Така че след номерата на илюзионизма на преходa идва ред да си влезе в ролята вече… Диалектиката!

Награбената от нищожен процент новобогаташи икономическа власт, степ бай степ, както казват американците, стъпка по стъпка, ще започне да се отнема от останалите 99 процента, едва оцеляващи човешки същества в държавата ни - Същества, които имат също право на достоен човешки живот на земята на своите деди!!

А, нека си припомним пак, отнемането на заграбената от капитала власт става, както е казал Маркс - не по банков път, не с приемо-предавателен протокол и разписки, а по диалектически път, с РЕВОЛЮЦИИ!

И пак Ботевото “Хляб или свинец” май ще загърми по българските земи… Горко ти, българино! Засега това е само публицистична прогноза, но едва ли ще стане чудо и награбилите баницата да се усетят, че тя не е само за тях и да допуснат до нея и народа.

В случая - да допуснат вече народа до остатъците от баницата, все още неизнесени навън докрай по чужди земи и банки.

Така че, в какъвто и нов политически евротоалет да се преобрази БСП на сегашния си конгрес, с каквото и да е преобличане в нови европейски “ала франга” дрешки с брюкселска дантела и североамерикански ширити, то ясно е, че вече с ревюто-маскарад от изреждащи се в управлението, набързо наплодени от Висшия ешалон като от майка зайкиня десетки партии и политически проекти, е свършено.

И нито един конгрес на БСП вече няма да може да се издигне в очите и доверието на народа ни до… нивото на светлите идеи от бузлуджанската поляна.

Народът няма да прости и на следващи избори за съучастието на лявата партия в завоя надясно! Няма да прости за унищожената и разграбена икономика, за безработицата и принудителната чудовищна икономическа емиграция на над два милиона българи, няма да прости и за разрухата в селското стопанство, в здравеопазването, образованието, отбранителната промишленост, за кърджалийското ограбване от монополистите.

Няма да прости за всичко, което стана през тия двадесет и пет години и при министерски и президентски управления на хора, издигнати на пленуми и конгреси от новия висш ешалон на подменената в посоките си, партия.

Къде беше БСП - се питат простичко хората - къде беше национално-отговорната партия през всичките тези години на национален разгром - може би на много дълъг упоителен семинар в някакво далечно съзвездие, откъдето не се чуваха стоновете на попадналия в нова беда народ?

“Публиката”, загубила тотално доверие, разбра вече как става фокусът и как от ръкава на илюзионистите излиза поредният заек…

А е възможно все пак и друго - на конгреса на БСП да се случи и чудо - и в залата да повее освежаващ вятър от бузлуджанската поляна, с дъх на алени макове и здравец…