Пелин Пелинов

Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”

Той се казва Добри Желязков, наричан още Фабрикаджията, защото е създател на първата фабрика за платове в Турската империя. Българин! От Сливен!
Предприемаческият дух на българите се е появил на бял свят още в средата на 19 век, през великото време на Възраждането. И е станал онази невидима сила, която извела за пет-шест десетилетия България от най-изостаналата до челното място на Балканите. През 1912 год., когато започнали войните, българите били вече изпреварили с едно рамо съседите Сърбия, Гърция, Румъния, макар че те се били освободили с около 50 години по-рано.
Първата лястовица на тази индустриална пролет се казва Добри Желязков. Той е роден в Сливен през 1800 г. в бедно семейство. Първоначалното си образование получава в гръцко училище. После учи в българско. Но образованието му било незадоволително, колкото да срича елементарни текстове и да се подписва. То е несъизмеримо с образованието например на неговия съгражданин и съименник Добри Чинтулов, завършил Одеската семинария, а още по-малко с университетското образование на котленеца д-р Петър Берон или на калофереца д-р Иван Богоров. Но той притежавал изключителен предприемачески дух, който го направил първият индустриалец на Турската империя.
Като юноша добри Желязков започнал работа като сладкар. Но скоро разбрал, че с торти, пасти, боза и шербет няма да забогатее. Затова изоставил този занаят и се захванал с търговия на платове, където печалбата е по-голяма. Скоро осъзнал, че тази печалба може да бъде двойно, тройно или дори десеторно по-голяма, ако сам си произведял тези платове. Но едно е да осъзнаеш нещо, а съвсем друго е да го направиш…
През Руско-турската война от 1828-29 г., когато руските войски, под командата на Дибич Забалкански, минали през Сливен на път за Одрин, той, макар и младоженец, се изкушил от свободата и се включил активно в подготовката на местно въстание. Но след подписване на Одринския мир през 1830 г., руските войски се оттеглили, без да дарят на българите жадуваната свобода. И тогава хиляди сливненци напуснали родната земя, прехвърлили се през Дунава и се заселили в Бесарабия. Сливенският санджак направо опустял. На другата година турски емисари отишли в Бесарабия с молба към сливенци да се върнат, защото нямало кой да обработва земята…
Добри Желязков, с жена и бебе на ръце, също тъй напуснал Сливен. Но той не отишъл в Бесарабия, където русите раздавали земя, защото тя не го интересувала. Установил се в Крим, в гр. Севастопол и отново се заловил с търговия на платове. Започнал да внася стока от Измир, а да изнася кримската вълна за Брашов, Виена и други градове на Австрийската империя. И му потръгнало.
При едно търговско посещение на гр. Екатеринослав (дн. Днепропетровск) на десния бряг на р. Днепър, създаден и основан в 1787 г. от фаворита на Екатерина ІІ Велика - княз Григорий Потьомкин, Желязков видял модерни за времето си тъкачни фабрики. И се изкушил да пренесе една такава фабрика в родния Сливен. С парите, които бил скътал до този момент от търговията, той закупил 4 руски дарака за чепкане на вълна и 4 европейски тъкачни машини. А предачните машини били направени по-късно от български майстори, по негов проект. Но при транспортирането на закупената стока се явил проблем - руснаците били забранили да се изнасят европейски машини. Тогава той увил тези машини в големи денкове с вълна и ги превозил по вода от Екатеринослав до Одеса, а от там - до Бургас. А от Бургас до Сливен - с биволски коли. Невероятна организация и труд, каквито само един абсолютен фанатик може да извърши!…
Машините и дараците пристигнали в Сливен и Желязков ги настанил в специално построена сграда. Едновременно с това местните майстори изработили 14 предачни машини, за които също било отредено място в сградата. И през 1835 г. започва производството на сукното, което било далеч по-евтино от закупуваното преди това. Печалбата рукнала!
Вероятно всеки на мястото на Добри Желязков би се задоволил с тази фабрика, която носела добра печалба. Но предприемаческият му дух го тикал като с остен да я разшири и да уголеми печалбата. Затова един ден той взел мостри от произведените платове и се озовал в турската столица да иска кредити от правителството. Министрите, особено този на финансите, се отнесли с недоверие и не удовлетворили неговото искане. Тогава той се добрал до султан Махмуд ІІ (1809 - 1839). (Как е станало това - историята мълчи!) И му показал мострите. Султанът ги харесал и разпоредил да му се даде необходимия кредит, като го освободил от всякакви данъци. И още - заставил правителството да сключи договор с него за доставка на платове (син цвят) за турската армия.
Това вече се нарича - голям късмет! Дараците, предачките и тъкачните станове заработили с голямо напрежение. И произвеждали всяка година по 55 000 метра плат, били достатъчни да се постеле пътя до Сливен до Стара Загора или от Сливен до Карнобат. И това невиждано чудо било последвано от поток златни махмудийки, които влизали в джоба на довчерашния голтак. Така Желязков станал не само първият, но и най-богатият индустриалец в Турската империя.
По това време - 1836 - 1839 г. френският геолог, писател и пътешественик Ами Буе обикалял империята. И написал “Географически очерк на Турция”, в който разказвал за фабриката на Добри Желязков в Сливен. Според него фабриката разполагала с два дарака за влачене, 12 предачки за сучене на тънка прежда, 8 машини за дебело предене и 8 тъкачни стана, каквито никъде другаде не видял…
Този невероятен успех на Добри Желязков събудил дивата завист на сливенските чорбаджии и занаятчии. И те започнали да го клеветят пред властите. А се знае, че завистта няма умора и почивен ден. Особено при българите. Скоро тя дала резултат. В 1845 г. мютесарифът (областен управител) на Сливенския санджак изгонил Фабрикаджията от собствената му фабрика и сложил на негово място своя едноверец - Хюсеин бей.
Добри Желязков потегли към столицата на империята да се жалва и да търси справедливост. Но покровителят му Махмуд ІІ вече го нямало там. На трона седял неговия син* - едно момче на 22 години със жълто около устата, което нямало никакво отношение към фабриката и производството на платове. Но Великият везир имал отношение и когато Фабрикаджията се явил при него, той го засилил към гр. Измир в Мала Азия, да създаде друга фабрика, като сливенската.
Фабрикаджията се подчинил, отишъл и създал втора фабрика за платове. Но тя била държавна, а не частна като сливенската. И махмудийките потекли към хазната, а не към джоба на Желязков. През това време дъщеря му, която останала с майка си в Сливен, се омъжила за учителя и първи български поет Добри Чинтулов.
След 11 години, в 1856 г. индустриалецът се завърнал в родния Сливен, но вече бил болен, измъчен и разорен. Останала му само утехата, че е първият индустриалец на Турската империя. Но само с утеха не се живее. Мизерията го нагазила и в 1867 г. той предал Богу дух…
През пролетта на същата 1867 г. неговият също тъй предприемчив съгражданин - Панайот Хитов се прехвърлил с четата си през Дунава и дошъл в местността Карандила на Сливенския Балкан. Байрактар на четата бил Васил Левски, който като преминал от Карандила до Сърбия, се убедил, че четническата тактика на великия Раковски не работи. Трябвал друг подход към народа, за да се вдигне на въстание и Левски измислил този друг подход - тайните революционни комитети…

—————–

*Синът на Махмуд ІІ - султан Абдул Меджит (1823 - 1861)