Ирена Панкева

Петльо от рано се труди дворните птици да буди – пляска с криле, кукурига! Пъстри кокошки пристигат, търсят зрънца, кудкудякат. Сънени патици крякат. Дворът прелива от врява – златното слънце изгрява! Пухкаво пиле пиука:
- Патето Кряк да е тука?
- Тук съм, Клъв, да не се маем, в пясъка да си играем!
- Аз имам друга идея – с тебе цветя да посеем. Да си направим градинки с рози, лалета, латинки!
- Хайде! Започваме дружно всичко, каквото е нужно!
Речено – сторено! Ето, с дъжд им помага небето, за да растат подредени стръкчета нежнозелени; малките крехки листенца да се превърнат в цветенца!
Пилето радостно скача – има чудесна задача: време не бива да губи – плевели трябва да скубе. Да, ала Кряк мързелува, той за цветята не чува. Крие се в близката сянка, че го налегнала дрямка. Клъв прекопава земята, с кофи полива цветята. Вечер съвсем уморено ляга в креватче зелено. Сънчо гальовно му пее и до зори го люлее…
Сутрин отново копае, патето Кряк все нехае. Патето все недочува – бърза в реката да плува. Недалеч, при върбалака, жабата Квака го чака. С нея са лика-прилика: в речната гъста тръстика като в прекрасна магия ще се прокрадват и крият, ще се надхитрят с шарани, с рачетата неразбрани.
Пилето Клъв му се чуди:
- Но защо ти не се трудиш? Даром успех не пристига, с труд упорит се постига!

* * *

Патето в свойта градина нито веднъж не намина. В нея растяха трънливи бурени – буйни и диви. Прасчо край тях си лежеше и присмехулно грухтеше.
В другата, свежа градина, грееше чудна картина: всички цветенца цъфтяха и от росата искряха в жълто, лилаво, червено…
Пилето бе наградено!