Драгни Драгнев

Великден е - въззема се животът.
Христос възкръсва, не в небето, в нас.
Възкръсва във душите ни, защото
над всичко тя, Душата, има власт.
Не Бога, а човека в нас възкръсва
и учи ни да бъдем по-добри,
макар че всеки сам си носи кръста
и в радост, в мъка сам ще изгори…
Христос възкръсва… Ходи помежду ни,
говори за любов, морал и чест.
Навежда се пламтящ да ни целуне,
със слънце сам да ни помилва днес.
Велик е този ден… Изпод крилете
на песенни молитви той расте.
И с него цялата вселена свети
в омайната усмивка на дете…
Христос накрая мълком ще извие
дъга за земен и небесен път -
на живите сълзата да изтрие…
Но знае ли къде върви светът…