Кирил Гюлеметов

Голгота! О, хълм, над който се извърши нечувания вандализъм; бъди свещен, бъди вековечен

Ти чу последний стон на Богочовека, тебе те озари последнята луча на Духа, който се отделяше от тленната обвивка на плътта, за да засия в бездната на толкова векове, ери, бездъния от време и пространство, легенди, тайни и безсмъртие.

Живей, о, символ на свръхчовешка кротост, величие, гордост и трагическа красота. Ти си една просто дума, но ти си всичко. Ти си миг, но ти си цяла история.

Предел, где свършва земното, за да зацарува божественото…

сп. „Илюстрация светлина”, г. 19, кн. 9-10, 1911 г.