Недьо Горинов

Влиянието на Априлското въстание засяга не само нашия политически и обществен живот, то прониква в цялата душа на българския народ. Най-значителните епични произведения, „Под игото” от Вазова и „Кървава песен” от Славейкова, имат за главен предмет това голямо събитие.

В нашата лична поезия има много лирични, епични и драматични творби, в които се възпява Априлското въстание и неговите герои. Предполагахме, че това крупно събитие е намерило отражение и в народната душа, и не се излъгахме в предположението си.

Ще споменем някои народни песни, които имат явна връзка с Априлското въстание.

В една песен от Софийско, печатана в Мин. сб., 13. кн., 53 стр. под заглавие „Въстанието на българите и Руско-турската война”, се излага историята на комитетските движения в България. Те започват от Сърбия, дето някой си Димитрия събрал момчетия „комитета бунтовници”, та да идат в Турция да разбунтуват България.

Комитите минават през Видинската планина, навлизат в Берковската и Врачанската планина, заемат позиция, окопават се, но никой ги не чул и не видял. Когато дошли на Чуречката планина, те били забелязани и подгонени. Оттам избягали и отишли в Муавската планина. Комитите се умножили и дигнали знамето на въстанието.

Излезнали муавчани, кутелчани, пирдопчани, троянчани, батачани, габровчани, панагюрци, копривщени, ветренчани, церовчани, а… най-вече калоферци. Събрали се повече от 4 500 души и си избрали командири: Димитрия от Сърбия, хаджи Иванчо от Сливен, Чучук Стефан от Пирдоп и др. и направили топове.

„С вишнови и крушови,
и крушови черешови…
Гюллета са направили
от кантари киеците.”

И тръгнали да се бият. Видели ги черкези, татари, башибозуци и цигани. Почнал се бой и продължил три дни. Българите избили всичките си неприятели. Разсърдил се султанът, разсърдили се пашите Сюлейман и Афъз и дигнали турската войска да се бие с раята, децата и жените. Когато отишли в гората, гдето комитите били хванали добра позиция, почнал се бой, който продължил „три саата”. Комитите върнали царската войска. Тогава пашите се разсърдили още повече и при отстъплението си клали и палили.

„Селата им изпалиха,
стоката им закараха,
челядта им поробиха,
изробиха, изтурчиха.
Църквите им изгориха,
свещеници извесиха,
по три неска мъжки деца,
на един маджрак надяват,
па ги носят пред войската.
Това тегло трае ли се,
тия жалби гледат ли се?
Тежки жени разпирая,
живи деца извадуя.
Това тегло трае ли се,
тия жалби гледат ли се?”

Като си привършили джепането, комитите избягали през Дунава и през Влашко - в Русия, та я помолили да ни освободи. В края на песента е предадена подготовката на Освободителната война и самата война.

В друга вариация от същата песен, поместена в М. сб. 13. кн., 60 стр. се казва, че войводите на комитите в Муавската планина били Димитрия сливенлия, хаджи Иванчо панагюрецо и Тото ловечлия.

Към тоя вид народни песни можем да отнесем и „Песен за клането в Батак през 1876 г.” от песнопоеца Исмаил Вранчев Чолакът, М. сб. 15. кн. 36. стр. В нея се говори, че се събрали чепинските селяни „на Каранона кавету” и там получили писмо от батачани, които искали да се бият с чепинчани. Помаците от Чепинско се организират, нападат Батак и го разбиват. След това чепинчени се отдават на убийства, на пожар и грабеж. Батачани се скрили в по-укрепени места - в черквата, у Стефови и другаде. Една баба казала на чорбаджиите да се предадат на турците, че други невинни българи зян ще загинат, но те не послушали - все продължавали да пушкат и викат. Доспатци и чепинци донесли пред Стефови пчелини и наклали огън, разлютили пчелите да изядат батачани. Но последните не се уплашили, все се били. половина от тях паднали в бой, а другата половина по настояване на ходжи, които обещали, че няма да има сеч, се предали. Тогава започнали ужасните кланета.

„Малки деца и на ненки
хем си плачат, хем си рукат;
и ударили техни майки.
Па дечицата си сучат,
сучат, сучат, не сещат се,
че умрели техни майки.”

Мъжете и жените били откарани при една воденица и там били изклани като кози, и младите, и старите, останали само дечицата. Башибозуците викнали: „Изколете и малките, да бъдат при майките си.” Тридесет мъже били избити и изгорени в една къща, около 50 жени се молили за милост, но и те били изклани като овци и хвърлени в пожара. След това башибозуците си тръгнали за своите села, но по пътя се скарали за плячката си.

Чепинските песнопойци са възпели и други събития, непосредно свързани с Априлското въстание, каквито са: участието на чепинските помаци в брациговската обсада, разубеждението на един брациговец да не приема мохамеданството,; връщане на едно потурчено момиче на майка му в Батак и др.

В тези прости, несъвършени песни се долавя борческият дух на българина, неговият стремеж за свобода, неговата борба и дълбоката му скръб след разгрома на въстанието. Над свирепия образ на чепинските главорези Мохамед Барутанлията и Иалиш Пехливан се издига високо нещастният образ на поробеният български народ и образът на неговите вдъхновени водители.

Не намерихме народни песни, в които да се възпяват личности от по-голям ранг като Бенковски, Волов, Бобеков и Петлешков. Навярно такива песни има, но още не са открити. В замяна на това се възпяват по-скромни лица, които са били по-близо до народа и безкористно са водили борба за свобода. Между тях срещаме имената на Райна Кралица - Райна Попгеоргиева, знаменоската на панагюрските въстаници; Иван Панов Семерджиев, учител в Г. Оряховица и председател на горнооряховския революционен комитет; Цанко Дюстабанов, интелигентен учител и чиновник, водител на габровската чета; Киро Петров - Бачо Киро, нещастен учител народен и писател, който стоеше начело на въстаниците в Бяла Черква и хероично загина на бесилото. И съратниците му - Панов и Дюстабанов, бяха заловени от турците и обесени в Търново.

В народната песен „Панагюрското въстание”, М. сб. 16-17. се казва, че панагюрци станали московци, натуряли капи, намятали пушки, па отишли в гора зелена - на Еледжика. С тях била Райна Кралица - знаменоската. Тя побила знаме в зелената гора, но дошли турци-башибозуци, бастисали гората и започнали „бой да се бият с вишневото топче”. Щом хвърлили с вишневото топче, то се пукнало, и комитите заедно с байрактарката били откарани в плен в Панагюрище. Когато се явили при чадърите, бимбашията милно гледал Райна Кралица и я питал: „Кой ви научи да дигате бунт?”
Песента не е завършена, но все пак ни дава образа на известната хероиня.

По-добре е възпят Иванчо Панов в едноименната народна песен, записана от Ц. Бакалов, М. сб. 6, стр. 64 - възпят е самоотверженият образ на учителя-революционер. В песента се казва:

Събрали се трима-четирима даскали и се заклели да повдигнат народа и да го освободят от турците. Тези даскали били Иванчо Търновчето, Цанко Дюстабанов и Киро Петров. Иванчо въоръжава чета и я обучава три недели. На четнишкото знаме имало надпис: „Смърт или сладка свобода”. Една жена предава четата на русенския паша. Той изпраща 300 арапи и 300 башибозуци да хванат Иванча. Те го хващат, завеждат го при пашата, оковават го и го хвърлят в тъмница. След три месеца пашата го повиква на изследване и му задава три въпроса: Кой ти е главата? Кой ти е войската? Кой ти е ятакът? И на трите въпроса Иванчо отговаря лаконично: народът! Пашата се ядосва и заповядва да закарат Иванча в Търново и да го обесят сред града на голямата чаршия. Кога минавал окован край своята хубава къща, майка му го видяла и се разплакала. Той извадил златния си часовник и казал: „Я на ти, мамо, тоз саат, него да гледаш за мене.” Кога го завели на бесилото, той видял своето либе Тодорка, извадил годенишкия си пръстен и казал: „Я на ти, либе, тоз пръстен, него да гледаш за мене.” Покачили Иванча на въжето, но то се скъсало. Из тълпата някои извикали: „Не го бесете! Праведен е!”, но джелатите пак го покачили на бесилото, той уловил въжето, изкачил се на бесилката и продумал: „Ой ви вас, мили българи, що сте си ръце сгърнали, що трайте, какво гледате? Що не си пушки вземете, турците са си избием, народа да си освободим. Докога ние ще търпим тез турски черни неправди, техните тежки данъци, данъци тежки вериги?” Тъй като казал Иванчо, той се спуснал по въжето, подруснал се и се обесил.

Последните думи на хероя разкриват идеите, които го тикат към саможертва пред олтара на свободата и пред благополучието на българския народ - главния херой на Априлското въстание.

Към тези песни, които разгледахме, има и други, в които се говори общо за народна борба и народно страдание. В много от тях мотивът е вземен от Априлското въстание.

Без да се спираме на други народни умотворения, достатъчни са и разгледаните, в които са възпети борците от Родопите, Средна гора и Стара планина, за да ни уверят, че народната душа не е останала чужда на Априлското въстание, а го подкрепя и възпява като свое дело.

сп. „Българска реч”, г. 7, януари-февруари, кн. 4-5, 1933 г.