Георги Н. Николов

Ур-ра-а! Сребърни камбани радостно бият над бивши села и схлупени паланки. Щастливи хора се прегръщат по мегданите, размахвайки бъклици с менте ракия и плакати „Всичкото Мара втасала!” А топовни салюти безспир възвестяват големия национален праз: задължителното изборно гласуване…

Можем с облекчение да си отдъхнем, фекалното чудо стана. Най-после всички гласоподаватели, благодарение на управляващото мнозинство, щат не щат ще пълнят урните с хартия. Чиито резултати в крайна сметка пак ще бъдат уйдурдисани, а тя - дарена на обществото за амбалаж на надежди.

Впримчени са всички, без изключение. Услужливо ремонтираният пасквил, обиждан и на „Изборен кодекс”, не уточнява под строй ли ще се гласува. А защо не и в раирани пижами? Защото цялата работа мирише на пандизчийство.

Разчупило границите на политическата пошлост в услуга на смайващи фантасмагории. До тук се стигна след принципни ругатни в Народното събрание, което някои бъркат със Зоопарка. Идеите под покрива му гръмовно цвъкаха една след друга. Първо - информационно затъмнение на предварителните социологически данни, уж да не се влияем.

После - спиране на социалните помощи и глоба от 50 лв. за нежелаещите да гласуват. Не чух добре, май имаше и бой с пръчки, заточение в Сахара (до следващите избори), забрана за носене на тениски с надпис „Обичам комшийката” и други от Инквизицията.

Пак после, с хрумките за томбола, нещата добиха бащински вид. За най-активния електорат се предвиждаха буркани с лютеница, европейски цървули, марков сок от дървеници, специално отглеждани в Парламента и разбира се: шменти капели на фльонга.

Факт е обаче, че не материалното трябва да води, а чепатата дряновица. Затова всеки рушител на изборната дисциплина ще бъде зачеркван от списъците за срам на близките до девето коляно. Ако разбира се, не представи уважителни причини - бележка от лудницата, че вярва в правителството. Че е отвлечен от извънземни, че му стига заплатата и че не ще да ритне цялата държавна галимация в задника.

И ето, нещата си отидоха по местата. Депутатите могат да изтрият липсващите си чела от несъществуваща трудова пот. Тълпата също нека спи спокойно, сред розови дантели от стрес и беднотия: вотът й е предварително решен.

А всеки партиен сутеньор и национален предател ще получат мандат за грабежи. Това е генералната цел на антинародните синковци и те успешно я изпълняват.

Рядко избухват скандали с обществени поръчки и конфликт на интереси, но те са за парлама. Корупцията е раково образование, плачещо за собствено министерство. Тя тръгва през правителство и Парламент надолу по административните етажи.

Измерва се от милиони левове до жълти стотачки, но физиономията й е една и съща. Никакви показни дунанми като хилядната седянка на ГЕРБ наскоро и заканите на Бойко Б. че лошо им се пише, ако „вземат”, ще стресне чиновническия джоб.

Отдавна държавата е чисто партийна, тоталитарна и авторитарна. Зад демагогските лозунги тя разчита единствено на външни заеми, пари по европейски програми и доподаряване на националните природни богатства. Последният случай е със сондажите за нефт и газ по Черноморието, като с нечуван добив - някога, но не сега - ще съсипем цяла Арабия.

В краен случай ще съсипем екологично, това е в кърпа вързано, крайбрежието и туризма. Но, под грохота на медийни фанфари, че правим нещо. Макар и както винаги - с две леви управленски ръце. Сключеният с корпорацията договор фиксира 3% държавна комисионна, без да уточнява колко е била тя за Иван и Драган под масата.

Намерените съкровища ще купуваме със стотинка по-евтино барела. От радост за изгодната сделка кой не би искал да си оскубе падналите по-рано коси? Не ще припомняме срамните концесии за златни находища, въглищни басейни, рудници, дърводобив, летища.

Сега на дневен ред е „обикновената” питейна вода. Към нейните естествени източници нарастващ интерес тихомълком проявяват все повече задгранични фирми. Ясно е, че който властва над водата, държи в ръце живота на населението.

У нас всичко приоритетно е в „приятелски” ръце: водещите икономически звена, чернозема, банковото дело, експортния и импортния стоков поток. Цивилизованото здравеопазване също.

С последен засега пример - продадената на чужда медицинска верига болница „Токуда” за 35 млн. евро, вместо за реалните 100 млн. Доколко пък външната ни и вътрешна политика е българска, е въпрос без неизвестни повече от четвърт век. И така - докато бъде оглозган и последният нашенски апетитен кокал…

На този радостен фон населението още шава, но пушек не вдига.

Средностатистическите Пена и Вуте преживяват с под 5 хил. лв. на година, в които влизат пенсии, социални помощи, детски и просия. За храна на човек трябват около 1500 лв., с 8,7% са нараснали битовите разходи.

Растат безработицата, смъртността, етническото напрежение, престъпността, самоубийствата, емиграцията, обезлюдяването на цели райони. Все повече деца не си дояждат, а 260 хил. растат без родителски грижи.

Семействата им са на гурбет именно за да пращат пари, а всякакви укори към сънародниците ни зад граница са словоблудство и дебелашко патриотарство.

Защото, ако всички заминем, или измрем, кого ще тормозят щатните людоеди?..

България е на дъното на демократичното си падение, крито с контрол върху свободата на словото. Безкрайните протести не стряскат оядените гащници по върховете, държавната кола стремително кънти към нищото.

Докога? Е, няма страшно: чакат ни първобитно-общинният строй и пещерите. За пръв път ли ще показваме, щом не можем да вземем нещата в собствени ръце, голия си и жален задник на света?