Август Вилхелм Шлегел
Август Вилхелм Шлегел (August Wilhelm von Schlegel), немски поет, литературен критик, публицист, историк на литературата, преводач, теоретик на немския романтизъм и на художествения превод, е роден на 08.09.1767 г. в Хановер в семейство на пастора Йохан Адолф Шлегел. Брат на писателя Фридрих Шлегел. През 1786-1791 г. учи класическа филология в Гьотингенския университет. Печата за пръв път в гьотингеския „Алманах на музите”. В периода 1791-1795 г. е завеждащ банкерска кантора в Амстердам и възпитател на децата на богатия Мюилман. Сътрудничи на изданията, издавани от Шилер с балади на антична тематика. В 1796 г. се преселва в Йена, кдето живее Шилер, жени за Каролине Бьомер (развеждат се през 1802 г, заради връзката й с Шелинг). Печата около 300 рецензии във в. „Allgemeine Zeitung”. Преподава история на литературата и естетика в Йенския университет. Участва в Йенския кръжок на немските романтици. Издава заедно с брат си Фридрих Шлегел сп. „Атенеум” (1798-1800). Пише сонети, статии, пародии, трагедията „Йон” (1802) и др. През 1801 г. братя Шлегел издават критическите си статии и бележки - „Характеристики и критики”. В 1801-1804 г. води в Берлин курс лекции за изящната литература и изкуството. Възпитател на децата на мадам дьо Стал, която съпровожда в пътешествията й - до смъртта й през 1817 г. От 1818 г. преподава в Бонския университет история на литературата и същевременно се занимава със санскритски език и индийска литература. Един от създателите на сравнителното езикознание. В произведенията си дава първото систематизирано изложение на историко-художествената концепция на романтизма, получило европейска известност. Превежда съчинения на Данте, Петрарка, Боккаччо, Тасо, Гуарини, Монтемайор, Сервантес, Камоенс, Калдерон, а също така с огромен успех 17 драми на Шекспир в периода 1795-1801 г. В литературното си творчество е продължител на идеите на класицизма. Умира на 12.05.1845 г. в Бон, забравен от почти всички. Посмъртно излизат неговите епиграми и писма, а пълните му събрани съчинения се появяват скоро след смъртта му, в 12 тома, през 1846-1847 г.
Публикации:
Поезия:
