Гергана Илиева

***
Чашата на обичта ми -
чаша недопито вино.
Чашата на надеждите ми -
чаша неразгадано кафе.
Чашата на смеха ми -
чаша бистра вода.
Чашата на тайните ми -
чаша сок от дива къпина.
Чашата на самотата ми -
чаша без дъно.

***
Самотата ми, зелените
ми тайни…
Притаила съм се:
мнима суета, парчета време,
измислена тъга…
Притаила съм се
от целия злощастен ден,
абсурден и безкраен.
От всички покрай мен.
От свойта непрозрачна
кожа даже…

***
Не знаех коя съм…
Но обичах!
И ослепяла, летях.
Потърсих се в стихове…
Не зная дали съм
пак същата.

***
Ако сълза на бузата ти блесне -
ще се погаля с нея.
Ако сънуваш бели самодиви -
към теб ще тичам
сред тревите.
Ако някой тихо те повика,
не се обръщай - пак съм аз!
И не бързай
да се скриеш.

***
Ако ти липсвам понякога…
И капките роса
сред тревата
на някое зелено утро,
в саксията на нечий прозорец,
в очите на занесено момиче,
в нощ греховна,
в мълчанието на луната….
Никъде няма да ме
Откриеш!

***
Родила съм се отново -
проглеждайки в нищото.
С изваяни мигове,
мисли и светлини.
В онова утро,
когато написах и стих.

***
Ще спра часовника
и времето ще спра.
За да остана същата,
каквато ме намери.
Ще спра стареенето на плътта,
да ме познаеш след години.
Ще си запазя страстите
и тъжната усмивка.
Да, времето ще спра,
за да не бъда много стара,
когато след години
пак те срещна.

***
Разбрах… В живота
имало и простички неща.
Едно дърво разцъфнало
на двора
и птича песен в утринта.
Една ръка, протегната
с усмивка,
забравен стар познат
и топлинка.
Разбрах, опора търсим
в малките неща.
За да ни има!

***
Ей, момиче по релсите, докога?
Докога в неизвестна посока?
Докога с тия до теб, около теб?
Само ти стоиш
като сянка на черното слънце.
Само ти вървиш гола
като бръснач, по релсите…
Срещу влака,
който може би
никога няма да дойде.
Момиче..

***
Не съм безгрешна, естествено.
И съвършена не съм.
Ровила съм в нищото
като циганка в сметище.
По погрешка съм любила
болката. Мислейки, че
превързвам криле.
Познах агонията на добротата.
Обречените надежди.
Всички трогателни думи
за никъде.
Бях дете, или ангел…
Сега съм жена.
Тази, която те чака.

***
Аз бях онази
шантава Ева,
на която ти даде ябълка…
Благодаря.
Ето ме цялата -
просто дойдох
да ти върна подаръка.