Иванко Маринов

Гергана беше един от първите автори на клуб „Неиздадени ръкописи” към Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров” - Кърджали и една от първите участнички в него, която издаде своя книга.

Това беше поетичната книжка, чийто редактор съм аз - „Зелените ми тайни”. С нея тя участва в литературния конкурс „Южна пролет” в Хасково, където беше заслужено и по достойнство оценена и отбелязана от Валентина Радинска, когато правеше конкурсния обзор на поезията.

Не получи награда, може би, защото беше оформила стихосбирката си с фотографии. А нейните картини щяха да я илюстрират много по-подхождащо.

Никак не ми се иска да говоря за Гери в минало време, но това е тъжната истина. Тя беше един много чувствителен към словото, любовта и към всичко около нея млад човек.

Един стеснително-лъчезарен човек и това се усещаше от всички, които имаха сетива за мирозрението на младите в поезията. А именно усещането за всеобхващаща тъга.

Тъга, която не е приоритет на помъдрелия човек, който знае 2 и 200 за света. А за тъгата, която най-бързо идва и се копира при търсещите млади хора. Защото в младостта има всички обертонове на чувствата.

Но за разлика от повечето други млади, при Гери имаше и така характерната и за картините й лъчезарна тъга.

Идваща най-вече от широко отворените й към света очи и откриващи учудено несправедливостите в него, но предимно гледащи навътре в себе си, където идват и си отиват страховете, а остават тайните, дори и когато са „зелени”.