Георги Струмски

От гневен вятър буйно разлюляни,
със властен и решителен език
камбаните, Априлските камбани
звънят с предпролетен жадуван
вик.

Дъхът им упоителен се втурва,
топи леда, разлиства свеж букак.
Иглянки пушки светват от Клисура,
с юнашка песен вдига се Батак.

До небеса и до сърца политват,
събират стар и млад околовръст.
Камбаните - за кървава молитва,
за клетва над револвер и над кръст.

Изгаря родна къща в плам обзета -
да няма път назад, ни брод.
Да има гръм на хвърковата чета,
зелен байрак и български народ.

И черквици във вдън земя вдълбани,
от вдън гори, от вдън души зоват
съдбовните, Априлските камбани.
Ще има,
докато е жив светът,

ръка, която да ги разлюлява,
да оживява звънкия им ек.
И да препраща дивната им слава,
поетът както пя -
от век на век.