Иванко Маринов

Из “Небесни листа”, книга 2

С удобно римуваната дилема: я “книжката”, я “мишката”?!
Било е и друг път.
И всуе бедната книжица носи удари като троянката Касандра.
Но “и това ще мине”, се чете на вътрешната страна на пръстена на Соломон.

***

Сега да видим що е четенето? - според психолозите.
Боза работа, първосигнален рефлекс на очите “да тичат” по редовете.
Така да е.
И като е така, и като напоследък сме повечето “първосигнални”, дали пък аджеба и повече четем?

***

А чудесната книга?!
Ами тя е доста така, гроги; най-вече българската.
“Мила Родино…”
Да станем ли на крака, Дончо Цончев!
И дали площад “Славейков” е блаженото островче, или такова по време на Потопа? До него зиме-лете свирят две слепи китари, с акордеон: “Продават се, мамо, белите манастири.”
За жълти стотинки в паничката.

***

- А четат ли /още/ хората?! - питат професионално загрижени медии.
Налага се да сегментирам.
- По-точно, кои… хора? - ученици, студенти, специалисти. И по задължение, или по “щение”?
Отговарям като лош ученик.
Имам и питане:
Защо тъй пада рейтингът на домашната библиотека? Защо, заедно с мебелния интериор, с подмяната на хладилника “Мраз” с “Либхер”, се освобождаваме /?/ и от бащината библиотека?

***

Техника! - за шампиони, Кърт Вонегът.
А библиотеките са тихи…
Книга за добротата е написал “библиотечният академик” Дмитрий Лихачов. Той ще ни каже, че ако, не дай боже, “по заповед на щуката” погинат тотално “сите” културни институции, а оцелее библиотеката, другите - макар трудно и мъчително! - ще се завърнат с нейна помощ. Но ако се затрие Библиотеката…
Диктаторите са го знаели. И са „триели” първом книгата. Отличниците Цезар и Диоклетиан съвсем случайно дали огъня на Малката, в пристанището на Александрия и после, на Голямата - двете прочути в света библиотеки.
Пак тъй, случайно, забърсват и Патриаршата библиотека на хълма Царевец, първо към нея пъплят нагоре като по топографска карта.

***

„Книгата е огледало. Когато в нея се оглежда маймуна, не можем да очакваме апостолски лик.
Истина е, че много хора четат, за да не мислят.
Сред великите открития е изкуството да съдим за книги, които не сме чели.
Единственият недостатък на добрите книги е, че обикновено са причина за излизането на лоши или посредствени.
Няма на света по-страшна стока от книгите. Печатат ги и ги продават хора, които не ги разбират, подвързват ги, критикуват ги и ги четат хора, които не ги разбират, че ги и пишат хора, които бъкел не ги разбират.”
Гранд мерси! Чок тешекюр! Данке!
Грамадно получихме удоволствие, премудрий Георг Кристоф Лихтенберг.
Не дай си боже, да взема да пиша книга за книгите.
Винаги предан и ваш…
Яваш-яваш.

***

С любов и грижа. И книгата, като всякое живо същество, си има неприятели. Наставленията за четене, на първо място.
Е, не съвсем на първото, едно от тях.

***

Ежегодно излизат на бял свят несметно число книги. Конкуренцията става все по-непоносима. И според простата теория за пространството, занапред ни чакат хималаи от книги.
В крайна сметка книгите като хората, ще поведат лична борба за оцеляване.
Драматична борба.
Дето никак не ще да се обърне на фарс, ако вече не е станала такава.

***

Уви - и Първородният грях вече не е библейска ябълка, атомна гъба е.
На Олимп властва божествено чудовище. Богът на Количеството. Лъжливо уравнение, според което “повече” значи “по-по-най!”.

***

Е, та какво по-нататък? - ние…
Ние сме сянка на велико име.
За такава висока кота, само най-висока нота!
Достойно ест за библиотекаря, зван още “братовчед на фараона”.
Възпитател на престолонаследника като поета Жуковски.
Fuimus /Ние бяхме/.