Драгни Драгнев

ПЕСЕН ЗА ЙОРДАН ЙОВКОВ

Аз гледам Добруджа през твоите очи.
Небето ти прелитам, за да сляза
сред равнината със пшеници и щурци,
със сладък дъх, от слънцето полазен.
По пътищата, над нивите, до всеки праг -
обзет от обич и възторг - да онемея.
В дълбокия ти сън да се затичам пак -
вселената ти в мен да оживее…
Душа, изписана със твоята печал,
в душата ми докрай се отразява…
Боли… Земята в живи рани си ми дал.
Тъй мъката расте, не отболява…
Но знам, че бдиш доброто да звъни
и всяка хубост да възражда дните,
да се въздигат още знойните вълни
на любовта - гнева им да изпитам…
Оставам в твоя свят… Обречен. Сам.
Притихнал до сърцето на човека.
Унесен в скръб и радост, като в храм.
И нека дълго да остана… Нека…