Таньо Клисуров

НАВЕДЕН НАД ЛИСТА

Превърнаха всичко на сцена и шоу.
Подобен талант на мене ми липсва.
Не съм Ники Кънчев, не съм и Сталоун,
аз просто живея наведен над листа.

Тогава да искам да бъда известен,
да бъда котиран, е твърде наивно.
Което написах - покрива го плесен
и моето име забрава покрива.

На чуждите слави все пак не завиждам,
те - дребни настинки - са твърде нетрайни.
В поклони превиват се дважди и трижди,
за повече „браво” надяват се тайно.

Тъй бъдното няма за мен да научи,
със него ме свързва единствена нишка:
току виж изтрие далечно правнуче
събраната плесен по моите книжки.

СЕЛСКА НОЩ

Ще кажеш караконджули от приказка
разкъртиха вратата им залостена…
Треперят старците. Какво ще искат
с бухалките неканените гости?

Дюшеците търбушат. Жалки пенсии
бе плащала във клона селски пощата.
Парите търсят. Удрят като бесни.
Трошат ребра във този ад среднощен.

Тъй удря непокорното животно
стопанин гневен, цепеница грабнал.
Къде са? - кряскат озверели, потни.
Във шкафа. Преброени са - за хляба.

Старицата го сочи отдалече,
пребита, с поглед почти безумен.
Тя няма сили даже да продума,
но знае: хляб не ще им трябва вече.

Животът свърши. Само мрак ги чака
във сляпо село, в глухата държава…
А зад кандилцето Христос проплаква,
че Ханаан им беше обещавал.

КЪМ МИНАЛОТО ВРЕМЕ

Омразата към миналото време откъде е,
как е порасла в още неродените тогава?
Зърното все едно преди да го засеят
сеитбите отминали да отрицава.

Та то не би и съществувало в хамбара
в очакване на благодатна почва.
И новото нали дойде от нещо старо,
лъжа е, че от нищото започва.

Бащата може да е грешник, но баща е.
Омразата синовна тук е неприсъща.
И ако има Господ, с поглед таен
той всичко вижда. После ни го връща.

***

Жестокостта съжителства в душите
ведно с доброто, те са в паралел -
на същността ни две страни, пришити
старателно с неръждаваем тел.

Така че почти е невъзможно
една от друга да ги разделим.
Отглеждаме ги като свои рожби
с родителски инстинкт. Непобедим.

***

Менихме често своите кумири.
Кой образ свят до днес е оцелял?
Моралното, което днес се шири,
до вчера беше липса на морал.

Кой днес говори вече за Отечество?
На силните сме вечен сателит.
А думите, в молитвите изречени,
превърнаха се в текст на чалга хит.

Не ми се оправдавайте с промените,
пили душите ни жестоката пила.
И питам: същата ли е кръвта във вените,
пак българска, каквато е била?

Вината си е наша за позора ни -
с кумири, дъхащи на подлост и на пот.
И съхнат бавно древните ни корени.
И как да чакаме на есен плод?

***

Може би да изглеждам съвсем старомоден,
но обичам нещата със истински вкус:
мелодичната песен, дошла от народа
и стихът, рецитиран от душа наизуст.

Може би предизвиквам у вас антипатия,
изневерите чужди недейте руга.
И не ме убеждавайте колко сте патили,
щом сте слагали някому също рога.

Може би и омраза към мен да изпитате,
ако пак ви задавам неуместен въпрос:
гърбовете ви щом са от поклони превити,
лесно стават ли значи за подляците мост?

Може би да съм просто за вас неудобен.
Не, не съм се заклел пред кама и пищов.
Мойте думи ще идват по късните доби
да тревожат съня ви изненадан - с любов!