Людмил Симеонов

ПРОЩАЛЕН СНЯГ

Tombe la neige…

Отдалечаваш се, отдалечаваш,
зад хребета на болката потъваш,
след теб остава глъхнещо поднебие
и самота, горчива като пепел…

И сякаш никога не те е имало
и ние никога не сме се срещали,
и сякаш никога не сме вървели
под шепота на вечерния сняг…

О, сняг далечен, нежен и прощален!
От моето безсъние повикан,
той пак безмълвно и печално пада,
тъй както в песента на Адамо…

ХАМЛЕТ

Да бъдеш сам - сред гмеж от лицемери
и подлеци с престъпно потекло,
душата ти покой да не намери
в света, прогнил от корист и от зло -
свят, в който любовта е невъзможна,
честта не струва даже и петак,
а пък човекът, сврян във свойта кожа,
приятел днес е, а пък утре - враг!
Сам - срещу преизподнята на мрака,
ръка за мъст издигнал! Ала виж -
с отровна шпага вече те очакват,
с отровно вино - после ще заспиш…
Но не проклинай гордата си участ -
бездарниците само пеят в хор!
Дано светът от тебе да научи
какво е доблест и какво - позор!

ГИБЕЛ

Пропълзя като змия навсякъде троскотът
и последната тръпка живот заглуши.
В резерват се превърна селцето ми, Господи,
за обречени, стари и болни души!

Кой свещица ще палне, кой за тях ще си спомни,
щом на белия хълм се преселят и те?
Ще остане след тях само пустош огромна
и ще спусне нощта своя траурен креп.

Като куче, изгубило своя стопанин,
тъжно вятър ще вие под свода дълбок
и залутано ехо от звън на камбана
ще политне нагоре в ухото на Бог.