Ясен Калайджиев

ПОЕТИЧЕН ПРОЦЕС

скулпторът съблича камъка с длетото си
поетът чувството облича с думи

еднакво трудно е

——————————

***

нощем
в очите отворени
промивам всяко зрънце
на съдбата си

накрая се оказва
само пясък

заспя ли
пустини ще сънувам

——————————

***

по Станислава Станоева

насекомо в кехлибар
запечатано за вечността
в миг на полет

зазиждане
или безкрайна свобода

——————————

СЕЛО

на Елица Калоянова

каменни къщи

текат надолу

по калдъръмените улици

——————————

***

в експреса на живота
един статичен миг
дете
заспало
в скута на баща си
той не смее да помръдне

——————————

ДОЧУТО СЪС СЪРЦЕТО

искам да пъхна главата си в кухо дърво
пулса вселенски отвътре така да напипам
в ритъма негов настройвайки своя живот
както слепецът чете върху Брайлова книга

искам да пъхна главата си в кухо дърво
и ако викна така че стеблото разлистя
ще си направя от клоните сухи крило
и към безкрая щастлив ще отлитна

——————————

ЧЕРНА КУТИЯ

щом вече и на екшънфилм се просълзявам
навярно в мене нещо дало е накъсо
навярно нещо се е скъсало
и черепната ми кутия
кутия черна
е станала на черна дупка
която иска да погълне
световната човешка болка
една предизвестена невъзможност
една в известен смисъл непосилна
за човешките стандарти неспособност
аз даже собствените си деца
не мога да предпазя
от среща с болката
и колкото да ги прегръщам
прегръдката е нежна броня
прегръдката е само намек тя е символ
това е само допирът на кожа в кожа
а вън светът ще ги погълне
а вън светът
очаква ги за новата си доза смърт и болка

поне деца да не умират боже

——————————

ОТПЪТУВАНЕ

само най-необходимото със мен
ти