ТЪРЖЕСТВО
Влаковият майстор Кънчо Гераков се пенсионира. По този повод в салончето на N-ската гара беше устроено скромно тържество.
- Господин Гераков - заяви в поздравлението си заместник-началникът на гарата - изпълняваше ревностно своите служебни задължения. Цели тридесет и пет години той не се раздели със своя чук и бе пример за нас…
- Господин Кънчо Гераков - каза развълнуван председателят на гаровия синдикат - беше честен, скромен и дисциплиниран железничар. Тридесет и пет години той стискаше чука под мишница и бе на своя трудов пост…
И другите изказвания бяха в този смисъл…че бай Кънчо Гераков тридесет и пет години със своя чук…
После на юбиляра бе връчен подарък от името на синдиката - един портативен телевизор, а колегите му - другите влакови майстори - му подариха един чук (същият, който тридесет и пет години…).
Накрая думата бе дадена на Кънчо Гераков
- Колеги, приятели, господа, първо искам да благодаря за хубавите думи и подаръците! - каза развълнуван той. - Доволен съм, не ще и дума… Искам да задам един въпрос, ако може…
- Може, питай, не бой се! Вече си пенсионер! - провикна се един шегобиец от дъното.
- Може, може, питай… - подкрепиха го и другите гласове.
- Цели тридесет и пет години този въпрос ми напираше в гърлото, но все не се решавах да го задам. Виках си: “Трай си, Кънчо, да не ти навреди нещо в службата!” Въпросът е за чука, колеги! Че го носех, носех го… Тридесет и пет години не се разделих с него. Даже и нощем го слагах под възглавницата. Ама… защо ми беше този чук и сега не мога да ви кажа! На това, ако може да ми се отговори!…
