Георги Димитров Баласчев, български историк и археолог, е роден на 10 април 1869 г. в гр. Охрид. Завършва История във Висшето училище в София (дн. Софийския университет „Св. Климент Охридски”). Специализира във Виена. Работи като учител по история в София и Истанбул; уредник в Народния археологически музей и в Народния етнографски музей в София; редактор на сп. „Лоза” (1892-1894), главен редактор на сп. „Минало” (1909-1920); член на Македонския научен институт. Участва в Балканската война като доброволец. Автор на повече от осемдесет изследвания, между които „Бележки върху веществената култура на старобългарското ханство и основанието му в Европа” (1902) и „Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове” (1920). Псевдоним: Езерски. Умира в бедност на 06.10.1936 г. в София. Погребението му, по нареждане на Министерството на просветата, е с държавни средства.

Публикации:

За Георги Баласчев:

SIT TIHI TERRA LEVIS/ автор: Змей Горянин/ брой 83 април 2016