Милена Обретенова

Държава като държава.
С химн и герб, с конституция.
Е, вече и с клошари, но така било, казват, навсякъде по света.
Държава като държава.
С пълния комплект смешници в Парламента.
И вече с милионери, но така било, казват, навсякъде по света.
Държава като държава.
Е, най-бедната в Европа, но знаем, че във всяка класация има първи и последни.
Държава като държава.
Все още има хора, които сутрин тръгват за работа. Все още има деца, които сутрин тръгват за училище. Все още понякога се чуват разговори за времето.
Държава като държава. Но само привидно, само погледнато отстрани.
Играем си на държава.
Играем си на правосъдие, макар и с корумпирани магистрати.
Играем си на армия, макар тя да се побира в няколко офиса в бившите вече гарнизони.
Играем си на култура, макар и с риалита с никому неизвестни VIP-ове и децибелоубийствена чалга във всяка кръчма.
Тренираме демокрация. За едни - потта, допингът - за други.
Държава като държава, какво ни е?!
Имаме си дори синдикати в нашата игра. Един мандат се „борят” за вдигане на заплатите с „цели” 10 лева, а следващия мандат се хвалят с „постиженията”.
Държава като държава.
Е, децата ни се умориха от беднотия и поеха по белия свят. Но светът вече е глобален и, казват, така било нормално. Е, ние се уморихме от беднотия и вече нямаме сили дори да плачем. Голяма работа, къде е драмата?!
Ходим като сърдити мумии по улиците. Е, какво толкова! Нали знаете, че от много смях се появяват онези бръчки, наречени мимически. Откъде тогава пари за козметика?!

Аз съм още тук - на свидните по-рано 111000 км2.
Не се радвам на бременните. Поне половината от тях ще родят небългарчета.
Не се умилявам на децата. Поне половината от тях са бъдещи американчета, германчета … зимбабвийчета, знам ли вече!
Аз съм още тук - в държавата, която отдавна не ми е родина. Защото Родината е свята, като майката. А майката е винаги обичлива и справедлива.
Аз съм още тук - в държавата с все по-масово остаряващи лица. В държавата, в която дори чужденците, закупуващи имоти, са предимно пенсионери.
Държавата на залеза.
Моята бивша Родина, в която преди съчетавахме мъдростта на старите с дръзновението на младите.
Бившата България… Настоящата е зад граница, в дифузно състояние… А там… бъдеща няма.
Е, да, красив е залезът… Но само когато си сигурен, че ще посрещнеш утрото.