АРМИЯ ОТ СТАРШИНИ
„Всеки редник носи в раницата си
маршалски жезъл.” (Наполеон Бонапарт)
Каква прекрасна мисъл за човешкия потенциал! Нашият феноменален народ отдавна я е осъзнал. Прегърнал я е здраво. Опиянява се от нея. Тя му дава сили. Захранва мечтите му, в които всеки един е, ако не маршал, то поне генерал. Генерал - лейтенант минимум. С красива парадна униформа с лампази. Кола и „Тъй вярно, г-н генерал!” Статукво!
Мечтае си така нашенецът вечер пред ракийката и туршийката. Смело мечтае и смело псува генерала. „Че с какво е повече от мен?! И аз мога! И аз ще бъда!!!”
И още на сутринта поема по мечтания път. Изправя снага и отива на работа. Залепеното на физиономията изражение на превъзходство и притесненият поглед на всеки, осмелил се да прекрачи прага на светая светих на кандидат-генерала му дават нови сили. Ето, в мечтите си той вече тръгва нагоре: лейтенант… Не, всъщност не, няма време за лейтенант. Полковник… генерал - майор, генерал - лейтенант, генерал - полковник!…
(Стоп! Човече, забрави да си вземеш раницата! Да, да, разбирам - тя е някак си грозна, непрестижна и издава статуквото. Да, но именно в нея е жезълът… )
… И тогава редникът наистина се променя. Той израства… в старшина.
Продавачката с грим на мим, за която не сте човек, след като не можете да си позволите ботуши от 500 лева. Продавачката е старшина. Изправила снага.
Чиновникът, който ще ви изясни, че сте примитив, след като не успеете да попълните един от 10-те формуляра, необходими за подпис от началника. Още един старшина. Изправил снага.
Учителката, която се „подсилва” с баничка в час, но ще изгони детето ви, ако стори същото. Старшина.
Лекар, който ще напише в епикризата ви всички възможни болести, лекувани по линия на Здравната каса, а и ще поиска да си платите за „вниманието”. Старшина.
Професор - старшина. Адвокат - старшина. Министър - старшина. Депутатът - и той…
Боже мой, седем милиона старшини!
Понякога, напълно естествено, има дребни сътресения. Защото продавачката ще отиде при лекаря, той - при учителката, тя на свой ред - при продавачката, чиновникът - при адвоката, министърът пък - при европейския чиновник.
За малко ще се попрегърбят в ролята си на редници, които трябва да мълчат и козируват с „Тъй вярно!”
Ще преглътнат, защото знаят: още утре, на работното си място, с изправени снаги и надменни усмивки, отново ще бъдат старшини.
Като онези от мъжкия фолклор на по-зрялото поколение - всесилни, по-безапелационни от офицерските чинове: щом трябва да се пренесат камъните от единия край на двора до другия, а после - обратно, значи трябва…
Старшини, старшини… Единствените в армията, които не растат по чин. Естествено, че никога няма да бъдат генерали. Просто защото не искат да си носят раниците на гърба.
А жезълът е там.
Седем милиона старшини. Уви, армия от старшини не съществува, нужен е офицерски състав…
Всеки ден ги оглеждам: продавачката, чиновника, учителката, лекаря, адвоката, професора, министъра, депутата…
Омръзна ми от най-низшите чинове! Копнея за генерали, но на първо време ще се радвам и на капитани и лейтенанти.
Но за да стигнем дотам, всеки трябва да се научи да си носи раницата, грозната - няма как, жезълът е в нея. Ще се намерят и такива, които да го извадят. Вярвам в това.
13.04.2014
В. Търново
